Определение № 476 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2021 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на Т. Н. П. за спиране на изпълнението на въззивно решение на АС Варна №.28/9.06.21 по г.д.№.113/21 - в частта, с която, след отмяна на решение №.260001/4.01.21 по г.д.№.509/19 на ОС Добрич, Т. Н. П. е осъден да плати на М. П. С. на основание чл.45 ЗЗД 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.14 в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 24.07.19 до окончателното изплащане, със съответни разноски. На 23.06.21 Т. Н. П. е депозирал касационна жалба вх. №.1614/23.06.2021 по описа на АС Варна срещу въззивното решение в горепосочената му част ведно с изложение на касационните основания. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК е приложен документ за сумата 30000лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се решение в осъдителната му част за присъждане на парична сума /30000лв./ и разноски – но в частта за разноските невлязлото в сила въззивно решение не подлежи на изпълнение; молителят е подал касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е от 9.06.21 и към момента на подаване на жалбата 23.06.21 едномесечният срок за обжалването му не е изтекъл/ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС, е наличен по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение