Определение № 11167 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10674/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 201, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от "Актив билдинг Инк" ЕООД със седалище и адрес на управление в град София, против разпореждане № РоткЗОП-305 от 09.10.2025 г. на председателя на Комисия за защита на конкуренцията, с което е отказано възстановяването на срока за отстраняване на нередности; отказано е образуване на производство по жалба вх. № ВХР- 2182 от 25.09.2025 г. и последната е върната на подателя й. Частният жалбоподател обжалва разпореждането като неправилно и подробно излага възраженията си в тази насока. Твърди, че не е уведомен своевременно и по надлежния предвиден в ЗОП ред за установената в жалбата нередовност и за него не е започнал да тече законоустановения тридневен срок за отстраняването й. Счита за неправилни и несъответни на материалния закон обективираните в определението доводи за липсата на правомощия за възстановяване на пропуснат срок от страна на КЗК. Моли съда да отмени разпореждането като неправилно и да върне преписката на КЗК. Директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерството на вътрешните работи представя писмен отговор, в който оспорва частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 201, ал. 2 ЗОП и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Пред КЗК е постъпила жалба, подадена от "Актив билдинг Инк" ЕООД против решение № D48306993/15.09.2025г. на Директора на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към Министерството на вътрешните работи за класиране на участниците и определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строителни и монтажни работи на обект „Административна сграда за нуждите на 04.РУ при Областна дирекция на МВР-Бургас“, УПИ І, кв.137 по плана на ж.р.“Меден рудник“, зона РЦ, град Бургас“. Председателят на КЗК е извършил проверка за редовност на жалбата и е констатирал липса на внесена държавна такса в размер на 4500 лева. На посочения в жалбата електронен адрес [електронна поща] е изпратено писмо изх. № СНР-712 от 29.09.2025г., в което е посочена констатираната нередовност и е предоставен тридневен срок за нейното отстраняване. Видно от извлечението от информационната система на КЗК, писмото е изпратено на посочения адрес на 29.09.2025 г. в 15 часа. Според приложения Delivery report, л.10 от делото, и представените от частния жалбоподател разпечатки, писмото е получено на посочения в жалбата електронния адрес на 29.09.2025г. в 15 часа. Съгласно изявленията на процесуалния представител на частния жалбоподател, обстоятелството, че това писмо е получено в папка „Спам“, е станало причина то да не бъде отворено и прочетено, респ. това е и причината за неизпълнение на указанията да бъде заплатена следващата се държавна такса от 4500 лева в указания тридневен срок. По тези съображения дружеството е депозирало молба от 07.10.2025г., с която, по изложените по-горе причини, е поискало възстановяване на срока за изпълнение на дадените указания. С обжалваното в настоящото производство разпореждане председателят на КЗК е отказал възстановяването на срока, приемайки, че КЗК няма правомощия да удължава преклузивния срок по чл.199, ал.4 от ЗОП нито служебно, нито по искане на страните. Освен това, предвид неотстраняване на допуснатата нередност и на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗОП е отказал да образува производство и е върнал подадената жалба на подателя й. Така постановеното разпореждане е правилно. С оглед наведените в частната жалба оплаквания на първо място следва да се прецени редовността на връчването на изпратеното от КЗК уведомление за отстраняване на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗОП страните се смятат за уведомени, а призовките или съобщенията – за връчени, ако са им изпратени на посочения от тях електронен адрес, или по факс, ако има такъв. Видно от данните по делото, жалбата на „Актив билдинг Инк“ ЕООД е подадена чрез пълномощник- адв. Р. Иванов и в титулната й част, в съответствие с изискването на чл.199, ал.2, т.1 от ЗОП е посочен електронен адрес: [електронна поща]. На този email адрес е изпратено и уведомлението на КЗК с указания за внасяне на дължимата за разглеждане на жалбата държавна такса от 4500 лева. При това положение и с оглед действащата нормативна регламентация, следва да се приеме, че е налице редовно уведомяване по начин, посочен в чл. 210 ЗОП. Във връзка с твърденията за ненадлежно уведомяване съдът намира за необходимо да отбележи, че изпращането на уведомления на посочен от страната електронен адрес е способ за призоваване и връчване на съобщения както по чл. 210 ЗОП, така и по чл.18а, ал.4 от АПК. Това е законен начин на кореспонденция между правните субекти. Самият жалбоподател признава, че уведомителното писмо е получено на посочения от него електронен адрес на 29.09.2025г., но е попаднало в папка „Спам“ (непоискана и нежелана кореспонденция). Това обстоятелство обаче не се отразява по никакъв начин на редовността на връчването. Според чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система и същото е удостоверено както от извлечението, представено от КЗК (Delivery report, л.10 от делото), така и от представените от самия жалбоподател екранни снимки от електронната му поща. Обстоятелството, че процесното съобщение е отчетено от информационната система като спам, съответно е отправено в тази папка, не променя по никакъв начин този извод. Това е така, тъй като писмата в папка „Спам“ на съответния електронен адрес са достъпни и могат да бъдат отворени и прочетени от адресата им. Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за несъответствието на жалбата му с изискването на чл.199, ал.3, т.3 от ЗОП, но в дадения срок, съответстващ на този по чл.199, ал.4 от ЗОП, не е отстранил допуснатите нередности. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане на председателя на КЗК, с което е отказано да бъде образувано административно производство поради неотстраняване в указания срок на констатираната нередовност на жалбата, е законосъобразно постановено на основание чл. 201, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗОП и следва да бъде оставено в сила. Съдът намира за правилно и разпореждането на председателя на КЗК в частта му, с която е отказано възстановяване на срока за отстраняване на нередността, макар и по мотиви, различни от изложените в разпореждането. Действително в ЗОП не са предвидени правила, уреждащи възможност за възстановяване на срокове. По силата на препращащата норма на чл. 214 ЗОП приложение следва да намерят правилата на АПК. Чл.161 от АПК предвижда правила относно възстановяване на срока за обжалване. Съобразно препращащата норма на чл.144 от АПК, относно възстановяване на сроковете за извършване на други процесуални действия при обжалване на решенията на възложителя следва да намерят приложение правилата на ГПК. По изложените съображения съдът не споделя извода, че КЗК няма правомощия да удължава, респ. да възстановява преклузивния срок по чл.199, ал.4 от ЗОП. В конкретната хипотеза обаче в молбата си за възстановяване на срока за внасяне на следващата се държавна такса жалбоподателят не се позовава на обстоятелства, които биха могли да бъдат определени като особени непредвидени обстоятелства, които не могат да бъдат преодолени от страната и при наличието на които срокът може да бъде възстановен. Съобразно постоянната съдебна практика, такива са обстоятелствата, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената от страната грижа за воденето на процеса. При изрично посочен в титулната част на жалбата електронен адрес и изпращане на съобщение именно на този адрес, което при това е получено, възприемането на съобщението от информационната система като спам и отправянето му в съответната папка не препятства достъпа на адресата до това съобщение, поради което не представлява и особено непредвидено обстоятелство, което не може да бъде преодоляно от страната. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,