Решение № 6789 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Бургас подадена чрез гл. юрк. Стойкова срещу решение № 14562/28.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4772/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменено Решение № 32-784900/20.03.2024г. на Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – С. А. Г., не взема становище. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Решение № 32-784900/20.03.2024г. на Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“. Решението на административния съд е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, то митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена, или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. В конкретния случай са констатирани разминавания и противоречиви данни относно декларираната стойност на превозните средства при износа и вноса, поради което, противно на мотивите на административния съд, правилно и обосновано митническият орган е приел, че са налице съмнения относно декларираната митническа стойност, като същите не са отпаднали въпреки извършените допълнителни проверки. Неправилно решаващата съдебна инстанция е счела, че незаконосъобразно митническата стойност на стоките е определена по реда на чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение. Според чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според предвиденото в § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. Противно на изводите на административния съд, в случая митническият орган е мотивирал неприложимост на методите по чл. 74, § 2, букви от "а" до "г" от Регламент (ЕС) № 952/2013. В митническото решение се съдържат съображения, според които, доколкото в случая се касае за употребявани катастрофирали или повредени превозни средства, не е възможно определянето на естеството на стоките, физическите им характеристики, качеството и репутацията им, каквито са изисквания на чл. 74, § 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламента, съобразно дадените легални дефиниции на понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“. В митническия акт се съдържат и мотиви, според които спецификата на стоките изисква отчитане индивидуалността на щетите при всеки отделен случай. По отношение неприложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 2, буква „г“, в акта е посочено, че в конкретния случай се касае за стоки, които са били износени или повредени след производството им, като липсва информация относно предвидените в разпоредбата разходи, които следва да се отчетат при определяне на стойността по този ред. Съобразно изложеното, следва извод, че оспореният административен акт съдържа конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Настощият касационен състав намира, че е изпълнено изискването за мотивиране съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е в тежест на митническите органи, по начин, позволяващ ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложени един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл Решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/13). По отношение приложимостта на метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат съобразени дадените с Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд разяснения, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус. В решението си Съдът припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквито са Споразумението относно митническо сътрудничество Канада—ЕС и ВИТС Канада—ЕС, които предвиждат взаимопомощ по митнически въпроси“ (т. 26, т. 27 и т. 28). С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Следователно информацията за декларираната износна цена на превозните средства, предоставена от партньорските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представените фактури, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента, получената по линия на межународното сътрудничество. Следва да се акцентира, че полученият отговор представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма, поради което е годно доказателствено средство. В тази връзка и при преценка относно допустимостта на използвания метод за остойностяване по чл. 74, § 3 вр. чл. 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, следва да бъде съобразено даденото с т. 32 от Решение по дело Т-296/25 разяснение, според което „при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 ... трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери (т. 37). В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 от Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесните превозни средства, предоставени от митническите власти на партньорската страна. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на ЕС разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. Спорът по делото е правен - дали са налице основанията за неприемане на деклариралата договорна стойност на стоките, т. е. има ли „основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент/ЕС/ № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия във връзка с чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос на въпросния автомобил. Съгласно насоките за тълкуване в цитираното тълкувателно решение на Общия съд, правилно митническата администрация е определила митническата стойност на въпросния автомобил в съответствие с чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюза въз основа на електронните версии на документите, представени от канадските митнически органи. Според т. 27 и т. 28 от мотивите на Решението на Общия съд понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза, като те могат да произхождат и от трета държава - в конкретния случай по силата на международно Споразумение относно митническото сътрудничество Канада - ЕС и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и държавите - членки. В този смисъл, съобразявайки отговора на първия въпрос по преюдициалното запитване (че съобщената от митническите органи на държавата на износа декларирана цена при износа на стоката може да се квалифицира като налични данни на територията на EC), необосновано първоинстанционният съд е приел, че е бил опорочен методът по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс на Съюда поради липса на надлежни доказателства. Същевременно, отговорът на втория въпрос, че позоваването на декларираната цена при износа, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка, може да представлява „разумен способ“, дава основание да се приеме, че административният орган е изследвал задълбочено всички вторични методи за определяне на митническата стойност по смисъла на чл. 74, § 2 букви „а“ - „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следователно, митническите органи коректно са установили, че цената на декларираната в България стока не съответства на цената, съобщена от канадската митническа администрация. Допълнително следва да се посочи, че като се вземе предвид и решението по дело С- 263/06 на Съда на ЕС, съгласно което „съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му“, се обосновава извод, че няма непропорционална намеса от страна на митническата администрация. Предвид на изложеното, решението на административния съд е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу митническото решение. С оглед резултата по спора, в полза на касатора следва да се заплатят сторените разноски пред двете съдебни инстанции. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, С. А. Г. от гр. София следва да бъде осъдена да заплати на Агенция „Митница“ сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за всяка съдебна инстанция, както и 1,06 евро държавна такса, или общо 205,58 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,