Определение № 2501 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2023 г.

Производството e по реда на чл. 247 ГПК. С постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 192 от 16.01.2024 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 458 от 12.04.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 2624/2021 г. на ОС - Варна, г.о., ІV състав. Впоследствие по делото са постъпили молби от касатора Х. Д. Х. за поправка на очевидни фактически грешки (ОФГ), допуснати в Определение № 192 от 16.01.2024 г. Същите са регистрирани, както следва: вх.№ 4998 от 21.03.2024 г. (п.кл. 20.03.2024 г.), допълнена с молба вх.№ 5743 от 02.04.2024 г. (п.кл. 01.04.2024 г.); вх.№ 6467 от 15.04.2024 г. (п.кл. 11.04.2024 г.); вх.№ 6583 от 16.04.2024 г. (п.кл. 15.04.2024 г.); вх.№ 7532 от 30.04.2024 г. (п.кл. 29.04.2024 г.) и вх.№ 8558 от 20.05.2024 г. (п.кл. 17.05.2024 г.). Постъпила е молба-отговор с вх.№ 7104 от 24.04.2024 г. от съищеца на касатора – К. Х. Д., съгласно която той поддържа искането на баща си за поправка на ОФГ. Ответниците по касация С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. не са подали отговори на постъпилите молби. Настоящият състав на ВКС, намира, че, доколкото основният акт (Определение № 192 от 16.01.2024 г.) е постановен в закрито заседание, както и не се налага извършване на процесуални действия в открито съдебно заседание, по молбата ще се произнесе в закрито съдебно заседание, без призоваване на страните - съгласно чл. 247, ал. 3 ГПК. По заявените искания за поправка на очевидни фактически грешки, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Касационното производство е било образувано по касационна жалба от Х. Д. Х. – ищец в производството, срещу въззивно Решение № 458 от 12.04.2022 г. по в.гр.д.№ 2624/2021 г. по описа на ОС - Варна, г.о., ІV състав. С въззивното решение е потвърдено Решение № 260842 от 10.03.2021 г. по гр.д.№ 16654/2017 г. на РС - Варна, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. Х. и К. Х. Д. срещу С. С. П., Б. Т. М. и Н. Т. М. искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК – да се прогласи нищожността на Решение № 774 от 11.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 3014/2012 г. по описа на ОС - Варна. С атакуваното по исков ред Решение № 774 от 11.04.2013 г., постановено по в.гр.д.№ 3014/2012 г. по описа на ОС – Варна е отменено Решение № 2721 от 02.09.2008 г. на РС - Варна, 34-ти състав, постановено по гр.д.№ 2428/2005 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. П. и Т. М. П. против Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от 829 кв.м. в местност „З.”, землището на[жк], [населено място], очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото на РС – Варна, скица, включващ имот № * по ПНИ с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ *, *, *, *, * и път, и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № *, при граници на тази част: ПИ №№ *, * и останалата част от имот * и от двете страни път, като вместо това Х. Д. Х., В. Х. Д. и К. Х. Д. са осъдени да предадат на С. С. П. и на Т. М. П. владението върху описания имот на основание чл. 108 ЗС. Прочитът на молбите, депозирани по настоящото дело по реда на чл. 247 ГПК от Х. Д. Х. (изброени по-горе) свидетелства, че според молителя грешки са допуснати във формираните с Решение № 774 от 11.04.2013 г. по в.гр.д.№ 3014/2012 г. на ОС – Варна изводи по релевантните за ревандикационния иск факти и следващите се от това изводи по спорното право. Не се твърди несъответствие между формираната воля на настоящия състав на съда при постановяването на Определение № 192 от 16.01.2024 г. и нейното външно изразяване в писмения текст на определението. Същностна черта на актовете по чл. 247 ГПК е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта му. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна, но е отразена неточно. Решението или определението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. По реда на чл. 247 ГПК не може да се постанови поправка в съдържанието на акт, постановен по друго гражданско дело. Ето защо исканията на Х. Д. Х., с които по същество се търси промяна в съдържанието на Решение № 774 от 11.04.2013 г. по в.гр.д.№ 3014/2012 г. на ОС – Варна, макар и формално адресирани до съда, постановил Определение № 192 от 16.01.2024 г. по касационно гр.д.№ 1802/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., следва да бъдат оставени без уважение. Служебната проверка за съответствие между формирана и обективирана воля не показва да са налице предпоставки по чл. 247, ал. 1, предл. първо ГПК спрямо Определение № 192 от 16.01.2024 г. по касационно гр.д.№ 1802/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. Задача на проведеното производство по чл. 288 ГПК е било извършването на преценка дали са налице основания по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК по отношение на въззивно Решение № 458 от 12.04.2022 г. по в.гр.д.№ 2624/2021 г. на ОС - Варна, г.о., ІV състав. Формиран е отрицателен извод с произтичащ от това диспозитив, че не са допуска касационно обжалване. Волята на състава на ВКС, ІІ г.о. е изразена ясно и писмено е обективирана точно с произтичащата от това липса на основание за допускане на поправки по реда на чл. 247 ГПК било по инициатива на страна, било служебно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение