Определение № 132 от 23.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 989/2020 г.

Производството е по чл. 43 т.1 от НПК. В Районен съд гр. Самоков е било образувано нохд № 498/20 г. по внесен обвинителен акт срещу И. Н. Й. за извършено престъпление по чл. 355 ал.2 от НК. С разпореждане № 180/ 04.12.2020 г. съдията-докладчик е приел, че е налице основанието по чл. 43 т.1 от НПК, прекратил е производството и е изпратил делото на ВКС с искане делото да бъде разгледано от Софийския районен съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира писмено становище, че искането е неоснователно, тъй като свидетелите не са много на брой и няма да има затруднение в призоваването им, както и с натовареността на СРС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като съобрази обстоятелството, че само подсъдимият е с местоживеене в гр. Самоков, а тримата свидетели имат адресна регистрация в гр. София намери, че е налице основание за промяна на местната подсъдност. Законът изисква много свидетели да живеят в района на другия съд, а в случая това са всички свидетели по делото. Останалите доводи на прокурора- за натовареността на СРС и за възможността да бъде сключено споразумение по делото – не са сред критериите, предвидени от законодателя в разпоредбата на чл. 43 т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 43 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение