Решение № 12981 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2018 г.

Решение № 12981 от 25.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4955/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц., като ЕТ "В. Цонева", представена от адв. Г. Найденова, срещу решение № 408/06.03.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 607 по описа за 2017 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата ? против ревизионен акт /РА/ № Р-02-1400337-091-01/06.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас относно допълнително установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер 11 882. 20 лева за данъчни периоди 2009 – 2012 г. с лихвите за забава и задължения за здравни осигуровки за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. в общ размер 1 505. 58 лева и съответните закъснителни лихви. Доводите на касатора са за неправилност на оспореното решение заради противоречие с материалния закон и необоснованост. Упреква съда в познавателната му дейност за оценка на доказателствените средства при формиране на фактическия извод за получаване на стоките по доставките, фактурите за които са подписани, та с последващата им реализация да се обвърже неотчетения приход на търговеца с последиците за съществуването и размера на задълженията му за преки данъци и вноски по сметката на НЗОК. Обсъжда доказателствената сила на подписаните фактури без установяване чий е подписа, както и гласните доказателствени средства за механизма на доставките. Твърди, че доказването на доставките е разколебано от отсъствието на документи за плащане, транспорт и приемо-предаване, както и от заключението на ССЕ, с което е установено съответствие между изписаните като продадени стоки и отчетените приходи. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Обжалваното решение е постановено в повторно първоинстанционно производство – след частична отмяна с решение № 2891/09.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4328/2016 г. на решение № 129/02.02.2016 г. на АС Бургас по адм. д. № 2572/2014 г. В новото първоинстанционно производство съдебният контрол е ограничен до частта от РА, с която при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 4 от ДОПК, в тежест на В. Ц., като едноличен търговец с фирма ЕТ "В. Цонева", са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер 16 360. 11 лева за данъчни периоди 2008-2012 г. с лихви за забава и задължения за здравни осигуровки за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. Според приходната администрация ревизираното лице не е отразило в дневниците за покупките и по счетоводни сметки доставки на стоки, получени от "Стинг" АД. Издадените от доставчика фактури са съпоставени с отразените в счетоводството на получателя и са определени по години незаприходените стоки. Доколкото не са отразени счетоводно липси или излишъци в края на годините е прието, че стоките са реализирани без да са отчетени разходите по придобиването им и приходите от продажбата в ОПР на ЕТ. При определянето на финансовия резултат на търговеца за 2008 – 2012 г. са взети предвид декларираните от него приходи и разходи, като при формирането на резултата към разходите е отнесена отчетната стойност на стоките по неосчетоводените фактури, а приходът от продажбите представлява увеличената със средна търговска надценка цена на придобиване. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и самоосигуряващо се лице, но пенсионер, с авансово внесени здравноосигурителни вноски, дължи изравнителни здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за вноски по сметка на НЗОК са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2012 г. при съобразяване на предходното касационно решение на ВАС. Отхвърлителната част от решението е мотивирана от принципното разрешение на административния съд да реши в полза на органите по приходите спорът за съществуването и размера на данъчните задължения и на акцесорните задължения за лихви, както и за съществуването и размера на задължението за здравноосигурителни вноски, като съобрази само фактурите носещи подпис за получател. В изпълнение на указанията в предходното касационно решение е допуснал ССЕ, като е ценил заключението ?. Определил е приходи само в обвръзка с подписаните фактури. Изключил е неподписаните и дублирането фактури /такива, които са осчетоводени от жалбоподателя/. Така данъкът по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за довнасяне по периоди е определен съответно за 2008, 2009, 2011 и 2012 г. в размери – 1 291. 62 лева, 1859. 25 лева, 4 585. 88 лева и 2012 г. За 2010 г. данъкът е този по РА – 3 589. 61 лева. Задълженията за здравноосигурителни вноски за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 1 327. 20 лева, а за 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. – 178. 38 лева. В мотивите на решението начинът на извършване на доставките е описан подробно с позоваване на гласни доказателствени средства, като сп. св. Ч. в аптеката е работила само Ц. Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са оплакванията на касаторите за допуснати при постановяването на оспореното решение нарушения на логическите и опитните правила. Преценката на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Тя е обусловено от извършеното обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът е определил кои факти приема за доказани, т. е извършил е фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма е формирал правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Обсъдени са писмените доказателствени източници. Посочено е как е преценена доказателствената им стойност и е заявено от съда кои факти приема за установени. Основано на процесуалния закон, логическите и опитните правила е разрешението на административния съд да приема за получени от РЛ стоките по доставките, за които фактурите са подписани от него или е установено предаване с друго писмено доказателствено средства. Несъмнено в приложимия по време Закон за счетоводството от 2001 г. /вж. чл. 7, ал. 1/, както и в чл. 114, ал. 1 ЗДДС посочването на име и фамилия и полагането на подпис за получателя не са част от необходимото съдържание на фактурата, като първичен счетоводен документ. Поставянето на подпис от получателя не влияе върху редовността на данъчния документ, съответно не засяга задълженията на доставчика /като това по чл. 82, ал. 1 ЗДДС да е платец на данъка/ или правата на получателя, включително правото на приспадане на данъчен кредит /ако са осъществени и останалите предпоставки по закона/. В случая не битието на фактурата като данъчен и счетоводен документ е от значение, а възприемането ? като писмено доказателствено средство – частен свидетелстващ документ и то за установяване на правно релевантния за спора факт на придобиването от получателя по фактурата на правото на собственост върху стоките по разпоредителната сделка. Ниско е убеждаващото въздействие на подписаните само от доставчика фактури. Те представляват едностранно изявление за знание на факта на извършеното имуществено разпореждане в полза на получателя на стоките по фактурите. Ниският интензитет на убеждаващото въздействие на едностранно подписания документ е с оглед двоякото му битие на информационен източник за факти благоприятни за издателя в частноправното му правоотношение със съконтрахента /доколкото съдържа удостоверяване на изпълнение на собственото му задължение по сделката/ и възможни неблагоприятни в публичноправното правоотношение с приходната администрация заради легитимирането му като платец на данъка по фактурата /макар заради косвения характер на данъка тежестта да е пак за получателя на фактурата/. Наслагването на изявлението за знание на получателя с подписването на данъчния документ променя доказателствената му стойност. По хипотеза издаването на фактурата следва във времето настъпването на данъчното събитие /арг. чл. 113, ал. 4 ЗДДС/. Подписът на получателя заявава съгласието му с удостоверения факт на осъществяване на стопанската операция. Без да е осчетоводил фактурата и да е заявил свързаните с доставката данъчни предимства, свидетелството му чрез подпис е за неблагоприятния за него факт на изпълнение на насрещната престация по двустранното търговско правоотношение, от което генетически и функционално произтича собственият му дълг. Съдът не е надценил доказателственото значение на подписаните от получателя фактури. Автентичността им не е оспорена от жалбоподателя. При оценката по чл. 202 ГПК на заключението на ССЕ не съществува основание за дискредитирането на този информационен източник. Съобразяването с него на първоинстанционното решение за определянето на размерите на публичните задължения на и отхвърлянето на оспорването срещу РА до тези размери е съответно на процесуалния и на материалния закон. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение