Решение № 787 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Ю. Х. Д., чрез процесуален представител адв.М.Димова и Директора на ТП на НОИ-Пловдив, срещу Решение № 1430 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1659/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК 204541603, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, представлявано от управителя Г.Захариев е отменено Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив и преписката е изпратена на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по декларация за трудова злополука вх.№ 5101-15-88/26.03.2024 г. по описа на ТП на НОИ-Пловдив при спазване на дадените с решението указания за тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател Ю. Х. Д. излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Сочи, че квалифицирането на трудова злополука е свързано единствено с преценката на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО за наличието на елементите по чл.55, ал.1 от КСО, поради което субективните възприятия на свидетеля, оказал първа помощ и медицинското лице, издало болничния лист, са ирелевантни. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения за административнопроизводствените правила, като развива съображения, че в случая се касае за внезапно увреждане, настъпило през време на работа и при повод на извършвана такава, при наличие на функционална връзка между увреждането и условията на труд – неработоспособността е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето. Изразява несъгласие с отразеното от съда, че административният орган не е изследвал механизма и условията при които е получена травмата, при положение че осигурителят не е направил възражения по протокола от разследването на злополуката и не е оборил презумпцията по чл. 58, ал. 6 от КСО относно неговата материална доказателствена сила. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се реши спора по същество или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател - Директорът на ТП на НОИ-Пловдив, твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че при издаване на обжалвания административен акт са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 9 от АПК, както и че съдържанието на издадените в административното производство административни актове отразява фактите, обуславящи наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО, в т.ч. и липсата на данни за приложението на чл.55, ал.3 от КСО. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД срещу Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив за приемане на злополуката, станала с Ю. Х. Д. за трудова. Претендира присъждане на направените по делото разноски - заплатената Д.Т. за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по двете касационни жалби - „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.К.Захариева, с писмени отговори и писмени бележки, оспорва касационните жалби като неоснователни и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено и се постанови друго, с което се отхвърли оспорването срещу Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са основателни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което се приема за „трудова“, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, злополуката, настъпила на 07.04.2023 г., около 10:45 часа, на територията общежитие, ползвано от служители и работници на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД, находящо се в гр.Мездра, [улица], с Ю. Х. Х. /понастоящем с фамилия Д./, заемаща длъжността „Хигиенист“ при работодателя „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. Първоинсстанционният съд е установил, че декларацията за станалата на 07.04.2023 г. в 10:45 ч. трудова злополука е подадена от пострадалото лице на 26.03.2024 г.; че Ю. Х. /сега Д./ е заемала длъжността „Хигиенист“, на основание сключен трудов договор № 244/17.06.2021 г. с „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, като съгласно длъжностната й характеристика, дейността е била свързана с редовно и качествено почистване и дезинфекциране на помещения, сортиране отпадъците на определените за целта места и др. конкретно посочени дейности; че на посочената дата Х. е изпълнявала трудовите си задължения на територията на общежитие, ползвано от служители и работници на „Евро строй кънстракшън“ ЕООД, находящо се в гр.Мездра, [улица], като около 10:30 ч. е излязла от сградата, за да изхвърли чувал със смет и докато го е изхвърляла е чула внезапно изпукване в областта на [заличен текст], вследствие на което е усетила непоносима болка и невъзможност да движи лявата си ръка. Установил е, че Х. веднага е уведомила св.Д.Ц., изпълняваща длъжността „организатор общежитие“, която я е транспортирала първоначално в ЦСМП – Мездра, а впоследствие в ЦСМП-Враца, където Х. е била приета за лечение в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „Хр.Ботев“ Враца. Поставената диагноза, съгласно представените медицински документи: епикриза, мед.протоколи на ЛКК и 5 броя болнични листове, е [заличен текст] с вписана диагноза по МКБ: [номер]. В резултат на инцидента Х. се е намирала във временна неработоспособност до 04.09.2023 г. Въз основа на констатациите в Протокол № 5103-06-3 от 02.05.2024 г. на ТП на НОИ-Враца, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е издало Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г., с което станалата с Х. злополука е приета за „трудова“, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Органът е посочил, че инцидентът се е случил през работно време и при изпълнение на трудовите задължения от страна на пострадалото лице – почистване на помещения. Описан е и механизмът на настъпване на травматичното увреждане – изхвърляне на чувал със смет, от което е последвало [заличен текст] с вписана диагноза по МКБ: [номер], което според медицинските документи е довело до временна неработоспособност. Разпореждането е обжалвано от работодателя (осигурителя) по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ КСО пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, по съображенията, че травмата е в резултат на хронично заболяване – патологично състояние и няма преки очевидци на инцидента. С Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата на осигурителя, като е възприел изцяло изводите на долустоящия административен орган и е счел за неоснователни възраженията на работодателя. В мотивите си е посочил, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 от КСО, в тяхната кумулативна даденост. Съдът е кредитирал и заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, съгласно която Х. е страдала от [заличен текст], по повод на която е претърпяла трикратно оперативна интервенция - през 1998 г. /двукратно/ и 2003 г. /еднократно/. Вещото лице е посочило причините за [заличен текст], видовете [заличен текст], видовете [заличен текст], какви превантивни мерки следва да се предприемат, за да се предотврати изкълчването на ставата при [заличен текст]. Според вещото лице настъпилият инцидент има причинна връзка със здравословното състояние на пострадалата, тъй като състоянието й е било обусловено от предхождащи травми и хроничност, поради което не е такова от внезапен характер, както и че не е възможно травмата да е съвкупност от множество фактори, предхождащи работния ден. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е счел, че между страните не е спорно, че Ю.Х. е осигурено лице по смисъла на КСО и че е налице увреждане на нейното здраве, което е причинило неработоспособност. Приел е, че при установяване на спорните обстоятелства, а именно: налице ли е внезапно увреждане на здравето, дали увреждането на здравето е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа и дали е налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд, съответно причинната връзка – неблагоприятният резултат /неработоспособността/ да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, както длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, така и Директора на ТП на НОИ-Пловдив са допуснали съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че административинят орган не е изследвал старата травма на Х. и предразположението й към [заличен текст], с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, като съдът е формирал извода, че станалото увреждане не може да се определи безспорно като внезапно такова. В тази връзка е съобразил последващия идентичен инцидент със същото лице, настъпил на 17.11.2023 г. и заключението на вещото лице. Приел е за недоказана и следващата кумулативна предпоставка, а именно, че увреждането на здравето е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, като данните, че [заличен текст] е станало при изхвърляне на чувал със смет са дадени единствено от пострадалото лице. Счел е за недоказано и наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд, доколкото в протокола от извършеното изследване на злополуката, такива констатации липсват, както и че административният орган не е изследвал приложението на чл. 55, ал. 3 от КСО. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Същото обаче е неправилно - страда от пороци обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Крайната преценка на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт не се споделя от настоящата инстанция. Противно на приетото от първоинстанционния съд, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е посочил, че трудовата злополука е осигурен социален риск, като легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова. Същите са: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл.4, ал.1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно, неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя) и 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е изследвал внезапността на увреждането на здравето на лицето. От данните по делото се установява, че при изхвърляне на чувал със смет Ю.Х. е получила „травматично увреждане“, изразяващо се в „[заличен текст]“, което е довело до нарушение на функциите на опорно-двигателната система на организма. Обстоятелството, че лицето е страдало от „[заличен текст]“, не сочи на извода че в случая е налице паталогично състояние, попадащо в приложното поле на чл.73, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза. В тази връзка следва да се отчете, че извършената преди 20 години /2003 г./ оперативна интервенция е стабилизирала състоянието на лицето и няма данни за наличие на хронично заболяване /Решение на ТЕЛК или НЕЛК за такова/, както и че до посоченият инцидент не е имало такова подобно увреждане, което да е причинило временна нетрудоспособност на лицето /няма представени при работодателя болнични листове с диагноза по МКБ: [номер]/. Следва да се има предвид и че „[заличен текст]“ е силно болезнено състояние и при всички случаи води до медицинска намеса и временна нетрудоспособност. В случая тя е продължила няколко месеца – до 04.09.2023 г. Ето защо неподкрепен с доказателства се явява изводът на първоинстанционният съд за предразположението към [заличен текст] на Х., предвид „честотата“ на подобни травми. Независимо, че травматичното увреждане е било спомогнато от „[заличен текст]“, същото е внезапно и непредвидено и е накърнило телесната цялост и нормалното функциониране на организма на пострадалото лице. Възможността за по-лесно причиняване на травма от подобно естество, не е равнозначно на сигурно знание за предстоящо настъпване на увреждане на човешкия организъм, поради което няма как да се предвиди и да се очаква, че в конкретен момент, при извършване на определено действие / в случая - изхвърляне на чувал със смет/ ще настъпи увреждане. Ето защо и повторния идентичен инцидент с Х., станал през месец ноември 2023 г. като внезапен, е приет за трудова злополука, с влязло в сила решение № 4293/14.05.2024 г., постановено по адм.д.№ 272/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила с решение № 13238/05.12.2024 г., постановено по адм.д.№ 7154/2024 г. по описа на ВАС. В контекста на изложеното несъстоятелно се явява виждането за умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице. По делото липсват данни, които да сочат на умишлено причинено самоувреждане, като механизмът на извършване на увреждането безспорно установява неговата внезапност, която сама по себе си изключва умисъла. Проявената непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на самонадеяност или небрежност, не дисквалифицира злополуката като „трудова“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Настоящият състав не споделя и извода на първоинстанционния състав за недоказаност и на следващата кумулативна предпоставка, а именно, че увреждането на здравето е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Събраните по делото доказателства сочат, че злополуката е станала на територията на обект, ползван от работодателя – общежитие, където Х. е била изпратена да изпълнява трудовите си функции, по време на работа, като извършваните дейности – почистване на общежитието са извършени в работно време, в интерес на работодателя и в съответствие с трудовите й задължения. По делото не са представени доказателства, които да пораждат съмнение, че пострадалата се е отклонила от изпълнение на трудовите си задължения, поради което доводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е изследвал механизма и условията при които е получена травмата са несъстоятелни. Неправилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Към момента на настъпване на злополуката Х. е изпълнявала трудовите си функции - във връзка с почистване на общежитието е изхвърлила чувал със смет, което сочи на наличие на функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането, като следствие на извършваната работа. Тази функционална зависимост се изразява във връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя. Липсата на доказателства пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла или допускала настъпването на вредоносния резултат налагат извода, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до неработоспособност и условията на труд, както и че изискванията на чл. 55, ал. 3 от КСО не са изпълнени и злополуката е „трудова“ по своя характер. Ето защо и възражението на работодателя в тази насока е неоснователно. С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО и станалата на 07.04.2023 г. злополука законосъобразно е приета от административния орган за „трудова“. В тази връзка неправилен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изяснил релевантните факти и обстоятелства в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК и принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК. Преди издаване на процесния административен акт са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, чиято преценка е довела до обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, първоинстанционният съд е постановил противоречащо на материалния закон и необосновано решение. Налице са отменителните основания по чл.209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, срещу Решение № 2153-15-185/02.07.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 5104-15-155/16.05.2024 г., издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Пловдив При този изход на правния спор основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател Ю. Х. Д. за заплащане на направените по делото разноски в размер на 1470 лв., изразяващи се в съдебните разноски за двете съдебни инстанции, а именно: заплатена Д.Т. за касационното производство в размер на 70 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции /1400 лв./. Основателна се явява и претенцията на касационния жалбоподател – Директора на ТП на НОИ – Пловдив за заплащане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена Д.Т. за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъдят разноски в общ размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв., съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и заплатена Д.Т. за касационното производство в размер на 200 лв. На основание § 5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона и двойно обозначена в диспозитива на решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,