Определение № 12328 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. С. срещу Определение № 9280/25.08.2025 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 1649/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. И. С. „във връзка с „незаконосъобразни провеждания на конкурси за длъжности в Община Варна““ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател в частната жалба и в уточнение на същата, с неконтретизирани оплаквания, моли обжалваното определение да бъде отменено. Предвид изложеното в частната жалба и в уточнението на същата, в Разпореждане № 9818 по входящ номер № 14552/10.09.2025 г. от 11.09.2025 г. на АС – Варна, Определение № 10371 по входящ номер № 14552/10.09.2025 г. от 26.09.2025 г. на АС – Варна, Определение № 11019/06.11.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 10366/2025 г. и Разпореждане № 12368 по входящ номер № 14552/10.09.2025 г. от 12.11.2025 г. на АС – Варна, съдът приема, че предмет на жалбата, по която е образувано адм. дело № 11336/2025 г. по описа на ВАС, е Определение № 9280/25.08.2025 г. на АС – Варна, постановено по адм. дело № 1649/2025 г. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. С Определение № 11019/06.11.2025 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 10366/2025 г. С. И. С. е освободен от заплащане на държавна такса. С освобождаването от заплащането на държавна такса по частните жалби по ВАС отпада изискването за приподписване на частната жалба от адвокат, на основание чл. 212, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, както изрично е посочено и в мотивите на определението на ВАС по адм. дело № 10366/2025 г. Обжалваното определение е получено от С. С. на 29.08.2025 г., а частната жалба, по която е образувано делото, е подадена по пощата на 05.09.2025 г. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е установил от фактическа страна, че е бил сезиран с жалба от С. И. С., подадена до Председателя на ОбС -Варна, Кмета на Община Варна и Председателя на Административен съд – Варна, „във връзка с „незаконосъобразни провеждания на конкурси за длъжности в Община Варна““. С Разпореждане № 8337/24.07.2025г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е предоставен 7-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности. В разпореждането е вписано изрично предупреждение, че при неотстраняване на нередовностите в указания 7-дневен срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Съдът е дал указания във връзка с чл. 158 и чл. 159 АПК, тъй като е приел, че жалбата не отговаря на изискванията на: 1. чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК – липсва означение на обжалвания административен акт и кой е неговият издател; липсва указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; липсва указание в какво се състои искането до съда; 2. чл. 151, т. 3 и т. 4 АПК – не са представени доказателства за внесена държавна такса за производството по съдебно обжалване; не е представен препис от жалбата за другата страна. Отделно е прието, че съобразно уточненията по оспорването, жалбоподателят следва да представи доказателства за наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на акта. Ако твърди, че е участник в конкурс – да представи доказателства за това. Съобщението за Разпореждане № 8337/24.07.2025г. и указанията на съда, е получено лично от жалбоподателя на 06.08.2025 г. Съдът е установил, че в указания 7-дневен срок – до 13.08.2025г., и до постановяване на определението, нередовностите на жалбата не са отстранени, поради което от правна страна е приел, че е налице хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК и производството по делото следва да се прекрати. Определението е правилно. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК настоящата инстанция дължи проверка само за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното определение с материалния закон. Обжалваното определение е валидно и допустимо, постановено е от законен състав, в писмена форма, подписано е от постановилия го съдия. Съдът е разгледал жалбата, с която е сезиран и е извършил преценка за нейната редовност, в съответствие с разпоредбата на чл. 150 и чл. 151 АПК. Дадени са ясни и конкретни указания за констатираните от съда нередовности на жалбата, предоставен е срок за тяхното отстраняване, указани са неблагоприятните последици от неотстраняването на същите. При безспорно установеното по делото, че дадените от съда указания не са изпълнени в предоставения срок, правилно жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 158, ал. 3 АПК. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение