Определение № 56 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 192/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 1507 от 14.02.2020 г. от П. Н. Г. и М. Г. М., чрез процесуалния представител адв. В. Т., за изменение на постановеното по настоящото дело решение по чл. 290 ГПК № 163 от 17.01.2020 г. в частта за разноските, като в полза на молителките бъдат присъдени сторените за касационното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговори на касационните жалби на Н. Г. М. и на В. Д. Г.. Ответниците Н. Г. М. и В. Д. Г. не са изразили становище по искането. Молбата за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Касационното обжалване на въззивното решение № 300 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 365/2017 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, е било допуснато и по трите постъпили по делото касационни жалби: по касационната жалба вх. № 7435 от 04.09.2018 г. на В. Д. Г., касационната жалба вх. № 7528 от 10.09.2018 г. на Н. Г. Мар кова и по касационната жалба вх. № 8120 от 01.10.2018 г. П. Н. Г. и М. Г. М.. С постановеното по делото решение в производството по чл. 290 ГПК ВКС е уважил жалбата на П. Н. Г. и М. Г. М., като е осъдил ответниците Н. Г. М. и В. Д. Г. да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в общ размер от 3 293,42 лв., представляващи 1 630,42 лв. разноски за първата инстанция, 1 365 лв. разноски за втора инстанция съгласно представените списъци за разноски, 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 238 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая липсва произнасяне по исканията на П. Н. Г. и М. Г. М. за присъждане на разноски за защита срещу касационните жалби на ответниците. Такива са направени с отговорите на касационна жалба вх. № 7435 от 04.09.2018 г. и на касационната жалба вх. № 7528 от 10.09.2018 г., като са приложени и списъци по чл. 80 ГПК към всеки от отговорите. От представените два броя договори за правна защита от 16.10.2018 г. се установява, че за изготвяне на всеки от отговорите на П. Н. Г. и М. Г. М. са заплатили на адв. В. Т. в брой възнаграждение в размер на по 760 лв. Предвид изложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена, като бъдат присъдени и разноските за адвокатско възнаграждение в касационното производство в общ размер на 1520 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение