Определение № 3498 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2342/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ици Газ“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Е. Ф., против определение № 158 от 26.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 41/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е спряно производството по в. т. д. № 41/2025 г. на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК до назначаване на настойник или на попечител на ищеца Х. С. Ш. въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 118/2023 г. на Окръжен съд - Габрово. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на Апелативен съд - Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се оплаквания, че делото е спряно при отсъствие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.3 ГПК, тъй като към момента на постановяване на определението за спиране е било образувано производство по реда на чл.336 ГПК с предмет ограничаване на дееспособността на ищеца и той е имал назначен временен попечител, който е взел становище по делото; че висящото производство по чл.336 ГПК формално съставлява основание за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, а не по чл.229, ал.1, т.3 ГПК, както е приел въззивният съд; че въззивният съд не е извършил анализ на доказателствата, съпроводен с лични възприятия за поведението на ищеца, който да води до извод, че психическото състояние на ищеца със съответно външно проявление поражда необходимост от учредяване на настойничество/попечителство. Препис от частната жалба е връчен на Х. С. Ш. чрез назначения временен попечител С. Х. Д., който не е подал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. т. д. № 41/2025 г. е образувано пред Апелативен съд - Велико Търново по подадена от „Ици Газ“ ЕООД въззивна жалба против решение от 22.10.2024 г. по т. д. № 47/2024 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключен във формата на нотариален акт № 27/06.11.2018 г. на нотариус П. Д. с рег. № 543 договор за учредяване на безвъзмездно право на строеж от Х. С. Ш. и К. Ж. Ш. в полза на „Ици Газ“ ЕООД върху собствен на учредителите недвижим имот в [населено място]. Във въззивната жалба, наред с оплакванията за допуснати нарушения на закона при разрешаване на спора по същество, дружеството - ответник е навело и оплаквания за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на първоинстанционния съд да спре производството по иска при наличие на данни, поставящи под съмнение възможността на ищеца Х. Ш. да формира правновалидна воля, до приключване с влязло в сила решение на висящо производство по предявен иск за поставяне на Ш. под запрещение. В проведеното на 27.05.2025 г. открито съдебно заседание състав на Апелативен съд - Велико Търново е дал ход на делото по същество, но в закрито заседание на 26.06.2025 г. е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е отменил дадения ход по същество и е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК до назначаване на настойник или попечител на Х. Ш. въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 118/2023 г. на Окръжен съд - Габрово. За да приеме за осъществени предпоставките за спиране по чл.229, ал.1, т.3 ГПК, въззивният съд е съобразил наличните по делото доказателства, че в изпълнение на съдебно решение Х. Ш. е настанен на задължително лечение в психиатрично заведение и че с постановено в образувано по реда на чл.336 и сл. ГПК гр. д. № 118/2023 г. на Окръжен съд - Габрово решение (което е потвърдено от въззивната инстанция и нейното решение е обжалвано във висящо пред ВКС производство) той е поставен под пълно запрещение, като на основание чл.337, ал.2 ГПК му е назначен временен попечител. Предвид посочените обстоятелства и след като е констатирал, че ищецът не се е явявал лично по делото и не е извършвал никакви процесуални действия, а процесуалният му представител е заявил, че няма връзка с клиента си, въззивният съд е направил извод, че състоянието на ищеца налага назначаване на попечител или настойник, което съставлява основание по чл.229, ал.1, т.3 ГПК за спиране на производството. Въззивният съд е преценил, че назначаването на временен попечител на ищеца във висящото производство по чл.336 и сл. ГПК не дерогира приложението на чл.229, ал.1, т.3 ГПК, доколкото временният попечител има конкретни правомощия съгласно чл.337, ал.2 ГПК, а назначаването на настойник или попечител ще се извърши с решение на съда, разглеждащ иска за поставяне под запрещение, в зависимост от извода за вида на запрещението - пълно или ограничено. Определението на въззивния съд за спиране на делото е правилно, а частната жалба против него е неоснователна. Съдът постановява спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК, когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. В актуалната практика на ВКС по приложение на чл.229, ал.1, т.3 ГПК, обективирана в определение № 53/07.03.2019 г. по ч. гр. д. № 303/2019 г. на ІІ г. о., определение № 326/03.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1453/2020 г. на ІІІ г. о., определение № 4228/15.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3672/2022 г. на ІІ г. о. и др., е възприето разрешението, че с оглед значението на процесуалната дееспособност на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство съдът следва да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК, когато някоя от страните е станала недееспособна; Подобно на основанието за спиране на делото при смърт на страна в процеса, в хипотезата на чл.229, ал.1, т.3 ГПК спирането настъпва по силата на закона от момента на проявление на недееспособността, която може дори да не е известна на съда или на страните; С оглед на фактите и обстоятелствата по конкретното дело, когато е събрана необходимата информация за здравословното състояние на страната и е установена недееспособността с произтичащата от това необходимост от назначаване на настойник или попечител, съдът следва да постанови определение за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК; Необходимостта от назначаване на настойник или попечител, обусловена от здравословното състояние на страната, може да бъде установена както с влязло в сила решение за поставяне на страната под запрещение - пълно или ограничено, така и с други доказателства, включително ако производството за поставяне под запрещение е все още висящо. В хода на образуваното въззивно производство по т. д. № 41/2025 г. съответният състав на Апелативен съд - Велико Търново е констатирал, че ищецът по делото Х. Ш. е настанен в психиатрично лечебно заведение и че срещу него е предявен иск за поставяне под запрещение, като в зависимост от събраните доказателства за неговото здравословно състояние в паралелно воденото производство по чл.336 и сл. ГПК той е поставен под пълно запрещение, макар и с невлязло в сила съдебно решение. С оглед висящото особено исково производство по чл.336 и сл. ГПК и постановеното в това производство решение въззивният съд е разполагал с достатъчно данни, позволяващи да се направи извод за настъпила недееспособност на ищеца и за необходимостта да му бъде назначен настойник или попечител с цел охраняване на неговите права и интереси. Поради това поддържаното пред настоящата инстанция оплакване за необоснованост на извода в обжалваното определение за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно и същевременно противоречи на заявените във въззивната жалба оплаквания на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е спрял делото при наличие на доказателства за настъпила недееспособност на ищеца, налагаща назначаване на настойник/попечител. Неоснователно е и оплакването в частната жалба, че въззивният съд неправилно е спрял делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК, вместо на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на висящото производство за поставяне под запрещение, тъй като в диспозитива на обжалваното определение въззивният съд е посочил изрично, че спира делото на основание чл.229, ал.1, т.3 ГПК до назначаване на настойник или попечител на ищеца въз основа на влязлото в сила решение, което ще бъде постановено в производството по чл.336 и сл. ГПК. Констатираната от въззивния съд недееспособност на ищеца, както бе посочено по-горе, има за последица спиране на делото по силата на закона и предпоставя приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.3 ГПК, независимо дали към момента на постановяване на определението за спиране има висящо особено исково производство по реда на Глава ХХVІІІ ГПК. По изложените съображения постановеното от Апелативен съд - Велико Търново определение, с което е спряно производството по в. т. д. № 41/2025 г., следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,