Определение № 179 от 10.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба подадена от ДГ „Вълка Н. Ташевска“, чрез адв. Ц. С., против определение № 807/15.10.2019 г., постановено по в. гр. д. № 301/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ДГ „Вълка Н. Ташевска“ за допълване на постановеното по делото решение № 255/31.07.2019 г., в частта за разноските. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението в обжалваната част, иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на иска. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответната страна по частната жалба Л. К. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Врачанският окръжен съд е приел, че молбата на ДГ „Вълка Н. Ташевска“ за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските е неоснователна, тъй като въззивната жалба на ДГ „Вълка Н. Ташевска“ е отхвърлена изцяло, като неоснователна и разноските направени пред въззивния съд остават изцяло за нейна сметка. Атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска в първоинстанционното производство или жалбата във въззивното или касационното производство по делото. В случай, че въззивната жалба на страната е изцяло отхвърлена разноските направени пред въззивния съд остават изцяло за нейна сметка. Неоснователно е оплакването в жалбата, че на жалбоподателят се дължат разноски възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба на Л. К. К. тъй като първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2500 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.