Решение № 1835 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2025 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 29, ал.6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зам. председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (по-долу наричана Комисията) чрез процесуален представител против Решение N 20346 от 13.06.2025г., постановено по адм. д. N 2208/2017г. по описа на Административен съд- София град. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд се е предоверил на мотивите на Решение N 5424 от 17.08.2023г., постановено по адм. д. N 7769/2020г., влязло в сила на 19.02.2024г. и не е изложил собствени мотиви по основни възражения на касатора във връзка с установените релевантни факти. Решаващият състав е игнорирал безспорната регистрация на лицето, както и че всички данни в документите- рег.N, псевдоним, дата на вербовка, трите имена и т.н., са идентични, непротиворечиви и без извършвана поправка или заличавания. Съдът е пренебрегнал факта, че производството е регистрационно и фактът, че оспореният административен акт съдържа изискуемите се реквизити, посочени в чл.29, ал.2, т.2 от приложимия закон е достатъчно и не е нужно да се излагат отделни мотиви. Иска се съдебното решение да бъде отменено и жалбата на Г. Ф. против оспореното решение на Комисията да се отхвърли като неоснователна. В с.з., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, се представлява от юрк.Мутафчийска, която поддържа касационната жалба и искането за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- Г. Ф. Г. се представлява от адв. Фотев и адв. Славова, които в писмен отговор и в с.з. оспорват касационната жалба като неоснователна. Изложени са доводи за правилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в унисон с установените данни. Твърди се, че Комисията не е взела предвид липсата на реквизити в представените документи и се е позовала на писмени материали, които представляват неистински документи – картони образец 4 и образец 6, както и писмени данни в регистрационен дневник, които също не представляват документ и правилно това решение е отменено от съда. Представена е писмена защита. Претендират разноски по делото по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по реда на чл. 29, ал. 6 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Съгласно посочената разпоредба, лице, за което вече е обявена принадлежност, се разкрива и обявява от комисията, като се посочва решението, с което е установена и обявена принадлежността. Комисията посочва трите имена на лицето по документ за самоличност, архивните документи и новото му публично качество по чл. 26, ал. 1. Ф. попада в категорията лица, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на проверката/ чл.26, ал.1, т.2/ с оглед на това, че е заемал/осъществявал „публична длъжност или публична дейност“ – член на научна комисия по обществени науки. С обжалваното решение, Административен съд – София град е отменил по жалба на Г. Ф. Г. Решение 230/16.06.2011 г. на Комисията в частта, в която е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, в качеството на секретен сътрудник – агент. От фактическа страна, съдът е установил, че с предишно Решение № 25 от 12.02.2008г., след извършена проверка на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, на свое заседание, проведено на 12.02.2008 г., Комисията е приела Решение № 25 от 12.02.2008 г., с което е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА на Г. Ф. Г.. Решението е оспорено по съдебен ред и е отменено с решение № 5424 от 17.08.2023г. на АССГ, постановено по адм. д. № 7769 от 2020г., влязло в сила 19.02.2024г. В съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, подробно са обсъдени материалите по административната преписка и решаващият състав е приел, че не са налице данни, които да обосновават извод за съпричастност на жалбоподателя в дейността на службите на ДС и БНА, както изхождащи от него, така и от други лица. В мотивите на съдебния акт са обсъдени и двата броя картон обр. 4, картон обр. 6 и регистрационния дневник. Съдът е приел, че те са негодни писмени доказателства и не изпълняват изискванията на чл. 25, т. 3 от Закона относно документите, въз основа на които може да бъде установена и обявена принадлежността на лицата към службите на ДС и БНА. Три години по-късно, на свое заседание от 15.06.2011г. Комисията отново обсъжда и разглежда документите, касаещи Ф., след което е постановено оспореното решение № 230 от 16.06.2011г. Основанието за новото разглеждане, както е посочено в самия протокол от заседанието, не е откриването на нови доказателства за обявяването на принадлежност на Ф., а извършваната проверка за принадлежност на друг кръг лица – тези, определени по чл. 3, ал.1, т. 12 и т. 29 и обстоятелството, че Ф. е заемал/осъществявал „публична длъжност или публична дейност“ – член на научна комисия по обществени науки. Т.е., както е посочено изрично и в протокола, въпросът се обсъжда отново „само, за да се потвърди това, че за Ф. вече е бил обявена принадлежност му към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, но тази принадлежност вече се разглежда в друго качество - в качеството му на „член на научна комисия“. Материалното основание за произнасяне на решението, което е посочено от комисията в съдържанието на решението, е нормата на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона, а не тази на чл. 28 от закона, съгласно която Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла, независимо от наличието на предходни проверки. Съдът е отменил оспореното решение, като е приел, че същото е постановено от компетентен орган, но при съществени процесуални нарушения, в нарушения на изискванията за форма и в несъответствие с материалния закон. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, административният съд е извел правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. В Решение 230/16.06.2011 г. на Комисията, в частта, касаеща установяване и обявяване принадлежността на жалбоподателя Г. Ф. Г. към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, са установени по отношение на същия следните данни: дата на раждане – [дата]; място на раждане – [населено място]; вербувал го служител – Н., на 03.09.1987 г.; регистриран на 18.09.1987 г.; ръководил го служител – Н.; структури, в които е осъществявано сътрудничеството – ДС – управление 06-02-02; качество, в което е осъществявано сътрудничеството – секретен сътрудник – „агент“; псевдоним – „Й.“. В решението липсват мотиви- конкретни съображения за изведения извод за принадлежност на Ф. към органите по чл.1 от приложимия закон, което по съществото си прави извода на административния орган за принадлежността му към службите на ДС и БНА немотивиран, както правилно приема в решението си първоинстанционния съд. В административния акт липсват задължителни реквизити- указанието по чл.29, ал.3 и други данни, предвидени в разпоредбата на чл.25, т.3 от закона. Съгласно нормата на чл.29, ал.3 от закона, изрично се отбелязва, че липсват други данни по чл.25, т.3, когато се разкрива лице, на което имената и псевдонимите му са включени в справочните картотеки или регистрационните дневници на съответните служби. Съответно, съгласно нормата на чл.25, т.3 от закона- за секретен сътрудник се признава принадлежност към органите по чл.1 въз основа на: собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. Неоснователно е възражението на касатора за това, че мотивите на органа се съдържат в таблицата, в която се описват доказателствата, въз основа на които са установени фактите, обуславящи вземането на решение за принадлежност към органите по чл.1 от закона. Не е обсъдена достоверността на съдържащите се в административната преписка документи. Правилно, съдът е констатирал, че документите, въз основа на които е обявена принадлежността, макар формално да са сред изброените в закона, поради извършените в тях поправки, за които не е отразено кой ги е извършил и кога, не биха могли да се ползват с удостоверителна сила, тъй като не са редовни от външна страна. Счел е за оборена доказателствената сила на тези документи като официални документи, изрично посочени от органа като годни за установяване на принадлежност към службите в чл. 25, т. 3 от Закона. На следващо място, Решение № 230 от 2011г., с което отново е обявена принадлежността на Ф. към структурите на ДС се различава по съдържание от Решение № 25 от 2008г. / отменено с влязло в сила съдебно решение/ единствено с това, че в него са посочени освен изброените в Решение № 25/2008г. документи още един бр. картон обр. 4 и картон обр. 6. А тези документи, освен че са подробно обсъдени при постановяване на съдебното решение по адм. дело № 7769 от 2020г., което е между същите страни, не са редовни от външна страна документи, въз основа на които да може да се обяви принадлежност на жалбоподателя към ДС. В посочените картони са налице поправки на оригиналните записвания, като, както бе посочено по-горе, не е отбелязано кое лице и кога ги е извършило. Поправките касаят годината на раждане на лицето с псевдоним „Й.“, както и сочената дата на вербовка - на „03.09.87“, като оригиналният текст, който е бил изписан машинописно е „03.02.02“. В тази връзка, неоснователно е и възражението на касатора, че регистрационният дневник може да се счита за безспорно доказателство за принадлежност към органите по чл.1 от закона. Регистрационният дневник се основава на картони обр.4 и обр.6 при липса на други данни за лицето, т.е. регистрирането на секретен сътрудник се осъществява с регистрационна бланка по специален образец, в която се посочват името и фамилията на ръководителя/вербувалия/, както и негов подпис. От приетата по делото тройна графологическа експертиза, се установява, че не може да се приеме, че поправките са изпълнени от едно и също лице, както и не може да се установи дали подписите в картоните са положени от И. Й. Н., който е посочен като вербовчик. Обстоятелството, че не може категорично да се потвърди авторството на извършените поправки и положени подписи не само поставя под съмнение доказателствената стойност на документите, но и до извод, че с оглед неустановеното авторство, тези документи са негодни доказателства. Доколкото регистрационния дневник представлява вторичен документ и се основава на картони обр.4 и обр. 6, които са с оборена доказателствена сила, то същият не е годен да обоснове принадлежност на Ф. към службите в качеството му на секретен сътрудник При липса на други доказателства за принадлежност на Г. Ф. Г. към органите на Държавна сигурност предвид приложените писмо вх. № 1035/28.02.1990 г. с предложение за унищожаване на материалите за Й., и доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24.01.2008 г., правилно административният съд е отменил оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, поради което касационната инстанция намира, че не са налице основанията за отмяна, предвидени в чл.209, т.3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да се остави в сила. При този изход на процеса, в полза на ответника е дължимо адвокатско възнаграждение за един адвокат Видно от представения списък по чл.80 от ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 1 500 лв., съответстващи на 767 евро. Предвид своевременно направеното възражение за прекомерност, адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8, ал.3 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно която -за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв., съответни на 511 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение