Решение № 3259 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 208/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител и от главния архитект на Столична община, надлежно представляван, против Решение №34899 от 24.10.2025г. по 3043/2025г. на Административен съд – София – град. Касаторът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД счита обжалваното решение за неправилно, поради противоречие с процесуалния и материалния закон и поради неговата необоснованост. Претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу разрешение за строеж № 23/15.06.2012г., издадено от н-к отдел “КСИИБЕ“, район „Триадица“-СО да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски. Касаторът - главен архитект на Столична община, счита решението за неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу разрешение за строеж № 23/15.06.2012г., издадено от н-к отдел “КСИИБЕ“, район „Триадица“-СО да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски. Ответникът в касационното производство – И. Н. М., в писмен отговор и лично в съдебно заседание, счита касационните жалби за неоснователни и моли решението да бъде оставено в сила. Не претендира разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С оспореното решение, по жалба от И. Н. М., е отменено разрешение за строеж /РС/ № 23/15.06.2012 г., издадено от началник отдел “КСИИБЕ“, район „Триадица“-СО, с което е разрешено на „ЧЕЗ Разпределение България“АД да извърши строително-монтажни работи на обект: „Външно електрозахранване с кабели СрН, нов шахтов трафопост 1х800кVА/20/0,4кV и кабели НН за жилищна сграда в УПИ ІV-980, кв. 92, м. Манастирски ливади-изток, район „Триадица“ в частта му касаеща имота на оспорващия. Правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД към настоящия момент е заинтересованата в първоинстанционното производство страна „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. От фактическа страна е установено, че първоинстанционният жалбоподател И. Н. М. е съсобственик на нива, с площ 2,025 дка, [заличен текст], представляваща 1/3 идеална част от [имот номер] по картата на землището на [жк], Столична община, който имот, съгласно скица № 15-688843/26.06.2023 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява част от поземлен имот с [идентификатор] по одобрените със Заповед № РД18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК КККР на гр. София, район „Триадица“, [улица], м. ІV-55, с площ 6076 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. Съгласно писмо № РТР21-ГР94-1463-/4/11.10.2024 г. от зам. кмета на район „Триадица“, при извършена проверка от служители на районната администрация е установено, че през западната част на имота на оспорващия, предвидена за трасе на [улица], преминава силнотокова мрежа –Ср.Н. 20 кV ППс“. За да постанови отменителния резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в предписаната форма, от компетентен административен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Посочено е, че изграждането на проводи за новопостроена сграда в урбанизирана територия от съществуващи мрежи на техническата инфраструктура не представлява изграждане на преносни проводи по смисъла на чл. 2 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, поради което за тази хипотеза временният режим по чл. 73, ал. 2 от ЗУТ е приложим. Във връзка с това е посочил, че в случая, по административната преписка е налице нотариално заверена декларация по чл. 73, ал. 2 от ЗУТ от членове на УС на „ЧЕЗ Разпределение България“АД, в качеството му на възложител/инвеститор, съгласно която, поради неприложена улична регулация и възникнала необходимост за изграждане на външно електрозахранване на жилищни сгради в УПИ ІV-980 кв.92, м. Манастирски ливади-изток, район „Триадица“, ще изградят електроразпределителната мрежа като временна по съществуващото положение, а при бъдещата реализация на ПУП доброволно ще изместят, за своя сметка, изградената кабелна линия. Приел, че съгласно чл. 193, ал. 7 от ЗУТ, предпоставка за издаване на разрешение за строеж на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, е на титуляря да е учредено право на прокарване по чл.193, ал. 1, 3 и 4 от ЗУТ, в съдържанието на което се включва и правото да се изгради и да се придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот – чл. 193, ал. 2 от ЗУТ. В случая не се твърдят и не се представят доказателства за надлежно учредено такова право на прокарване. С оглед на това, приел, че оспореното РС № 23/15.06.2012г., в частта му, касаеща имота на оспорващия, е незаконосъобразно. Решението е валидно, но е недопустимо. Видно от процесното РС, в същото, като възложител на разрешения строеж, е посочена Столична община /СО/, която, като титуляр на разрешеното строителство, е следвало задължително да бъде конституирана като заинтересована страна в производството по оспорването му. Пропускът това да бъде сторено представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл.153, ал.1 от АПК, което е нарушило правото й да участва в съдебния процес и да се защити. На следващо място, по делото е прието, че издателят на акта – началник отдел „Контрол по строителството, инженерна структура, благоустройство и екология“ при район „Триадица“ на СО, изпълнявал функциите на главен инженер, го е издал в условията на делегирана компетентност от Главния архитект на СО. Вместо издателя на оспореното РС да бъде конституиран като първоинстанционен ответник, като такъв е конституиран органа делегирал правомощията си. По делото липсват и не са събрани доказателства дали тази делегация е оттеглена към момента на сезирането на съда с обжалване на процесния административен акт, което му е попречило да извърши преценка за евентуалното прилагане правилото на чл.153, ал.3 от АПК. Неучастието на издателят на оспореното РС в съдебното производство, в качеството му на ответник, представлява съществено нарушение на процесуалните правила по чл.153, ал.1 от АПК, което е нарушило правото му да участва в съдебния процес и да защити законосъобразността му. В допълнение следва да се отбележи, че съдът не е изследвал относимия за допустимостта на жалбата въпрос – попада ли имота на жалбоподателя в обхвата на процесното РС. При положителен отговор следва да се изследва по същество и какъв е бил устройствения статут на недвижимия имот на жалбоподателя към датата на издаване на разрешението за строеж, според действалия към този момент устройствен план; променян ли е статутът на този недвижим имот и към кой момент; налице ли е било предвиждане за изграждането на улица в подробен устройствен план, ако да - какво е било нейното местоположение и засега ли тя недвижимия имот на жалбоподателя, по какъв начин и в какъв обем; изпълнена ли е била фактически тази улица. С оглед горното, обжалваното съдебно решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за разглеждане от нов състав на същия съд, при което да бъдат изпълнени указанията на касационната инстанция, дадени с настоящия съдебен акт, като се конституират надлежните страни в производството, съгласно чл.153, ал.1 от АПК, да се съберат доказателства за допустимостта и основателността на оспорването, включително и чрез назначаване, изслушване и приемане на СТЕ, за изясняване на описаните по горе обстоятелства. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, по направените искания за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,