Определение № 101 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 1172/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 14.06.2011 год. решение на Окръжен съд Монтана, по т.д.№ 1153 / 2011 год., с което е частично отменено решението на Районен съд – Монтана, постановено по гр.д.№ 518 / 2009 год. – в частта в която са уважени предявените от [фирма] против касатора искове ,с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.8 от Закона за арендата в земеделието / ЗАЗ / - за дължими арендни вноски по 4 договора за аренда и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД - обезщетение за забава в издължаване на главниците, съответно: за стопанската 2007-2008 год. - над размера от 3 915 ,72 лв. / приет за основателен от въззивния съд / и над сумата от 1468,57 лв. - обезщетение за забава върху същата главница, както и за стопанската 2008 – 2009 год. – над размера от 1174,86 лева / приет за основателен / и над сумата от 126,04 лв. – обезщетение за забава върху същата главница. Касаторът, както в обстоятелствената част на касационната си жалба, така и изрично с петитума на същата, обжалва мотивите на постановеното въззивно решение, изразявайки несъгласие с приетия за установен от съда факт на разваляне договорите за аренда, предвид виновно неизпълнение задълженията му като арендополучател, на основание чл.87 ЗЗД вр. с чл.28 ал.1 от ЗАЗ. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът отново формулира материалноправни въпроси относими към факта на развалянето на арендните договори и последиците от същото. Ответната страна не е взела становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК. Жалбата, обаче, е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение е обжалвано единствено в частта от мотивите, с които е приет – макар и ирелевантен за изхода на спора по предявените обективно кумулативно съединени искове - факта на разваляне сключените между страните 3 арендни договора от 30.11.2007 год. и един от 08.05.2008 година, поради виновно неизпълнение задължения на арендополучателя, по изплащане в уговорените срокове дължимите арендни вноски. Съгласно т.18 на ТР № 1 / 04.01.2001 год. по тълк.дело № 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС по спорни въпроси на въззивното производство, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат. Мотивите нямат сила на пресъдено нещо и за необжалващата конкрения резултат страна липсва правен интерес от атакуването им ,с цел отмяна или изменение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, водим от горното