Определение № 205 от 29.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 842/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на от „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“АД срещу определение № 11 от 08.01.2021г. по в.т.д. № 177/2020г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което по реда на чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата от 09.11.2020г. за изменение на постановеното по делото решение № 175 от 23.09.2020г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на адв. Щ. за оказаната от него безплатна правна помощ за въззивното производство за процесуалното представителство на ищеца Д. М. от 3792 лева на 1110,34 лева и на ищцата Н. П. А. от 2 352 лева на 932 лева. В частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Твърди се, че при изчисляването на минималния размер на адвокатското възнаграждение, дължим за въззивното производство, трябва да се вземе предвид съотношението на уважена част от въззивната жалба на всеки от ищците към обжалваемия интерес по жалбата му. Ответниците по жалбата считат същата за неоснователна по съображения, изложени в представения отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивното производство е било образувано по жалби на двете насрещни страни, като всеки от ищците е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителната му част /ищецът М. - за разликата от 30 000 лева до 120 000 лева, съответно ищцата А. – за разликата от 10 000 лева до 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди/, а ответникът - в частта за уважаване на исковете. С въззивното решение е прието, че жалбите на ищците са частично основателни, като искът на М. е уважен за още 20 000 лева или за общо 50 000 лева, а искът на А. е уважен за още 10 000 лева или за общо 20 000 лева, като в останалата отхвърлителна част решението на окръжния съд е потвърдено. С определение по чл.248, ал.3 ГПК апелативният съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, аргументирайки се, че отговорността за разноските е съобразна с изхода на делото и правилата на чл. 78 ГПК, като присъдените адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА отговорят на минималните размери на адвокатското възнаграждение, изчислени по правилата на Наредба № 1/2004г., и към крайната сума е прибавен и ДДС с оглед изрично направеното искане в тази насока и при съобразяване на правилото на пар.2а от ДР на наредбата, като е отчетено, че представителят на ищците е осъществил действия за защита на интересите на доверителите си и чрез депозиран отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество и изразено впоследствие становище по съществото на спора. Определението е частично неправилно. За да се ангажира отговорността за съдебноделоводните разноски на насрещната по спора страна, е необходимо кумулативното осъществяване на следните предпоставки: /1/ Страната да е направила искане за присъждане на разноските до приключване на производството в инстанцията, за която се претендират; /2/ Те да са от категорията на посочените в чл.78, ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски; /3/ Да са реално направени или да се фингира /чл.78, ал.8 ГПК/ извършването им; /4/ Да са представени доказателства за извършването им до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им; /5/ Изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му, какъвто не е настоящият случай/. В конкретния случай, посредством жалбите на насрещните страни, като предмет на въззивното производство е въведен изцяло материалноправния спор, предмет на първоинстанционното решение, а именно претенция за обезщетение в размер на 120 000 лева по иска на М. и в размер на 40 000 – по иска на А.. С въззивното решение жалбите на ищците са частично уважени, в резултат на което искът на М. е уважен за 50 000 лева от претендираните 120 000 лева, а на А. – за 20 000 лева от 40 000 лева. С оглед на този изход на спора пред въззивната инстанция за процесуалното представителство на М. за тази инстанция дължимото минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1/2004г. е в размер на 1965 лева с ДДС /1637,50 лева без ДДС/ при уважаване на иска за 50 000 лева от претендираните 120 000 лева, а за процесуалното представителство на А. – възлиза на 1038 лева с ДДС /865 лева без ДДС/ по чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба при уважаване на иска за 20 000 лева от общо 40 000 лева. За процесуалното представителство пред въззивната инстанция в полза на адвоката на ищците по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА са присъдени 3072 лева с ДДС за представителството на М. /а не 3792 лева, както се твърди от жалбоподателя/ и 1992 лева /а не 2352 лева/ за представителството на А., които присъдени размери надвишават значително минималните размери по Наредба № 1/2004г. С оглед направените констатации, настоящият състав приема, че определените размери на адвокатските възнаграждения за представителство на всеки от ищците пред тази инстанция не отговарят на минималните размери по Наредба № 1/2004г. и не са съобразени с изхода на спора по всеки от двата субективно съединени иска. Направеното от ответника по исковете възражение по чл.78, ал.5 ГПК е основателно до размера на определения от настоящия състав минимален размер на възнагражденията по наредбата, предвид фактическата и правна сложност на въззивното производство, в което не са събирани нови доказателства и спорни са били само въпросите за приложението на чл.52, чл.51, ал.2 ЗЗД, по които има формирана константна съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава. С оглед изложеното, обжалваното въззивно определение, с което се отхвърля молбата по чл.248, ал.1 ГПК, е неправилно в частите, в които е оставена без уважение молбата за намаляване на присъдените за въззивното производство разноски до 1965 лева с ДДС за представителството на М. и до 1038 лева с ДДС - за представителството на А.. Следва да се вземе предвид, че присъдените суми от 3792 лева с ДДС и 2 352 лева с ДДС включват и адвокатски възнаграждения за първата инстанция, които не са предмет на производството по чл. 248 ГПК. Или определението на апелативния съд следва да се отмени за сумите 1107 лева с ДДС /3072 лева с ДДС – 1965 лева с ДДС/ и 954 лева с ДДС /1992 лева с ДДС – 1038 лева с ДДС/ или общо 2061 с ДДС, като с тази сума се намалят присъдените с решението разноски от общо 6144 лева с ДДС по реда на чл.38, ал.1,т.2 ЗА. Водим от горното, Върховният касационен съд