Определение № 891 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4506/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби вх. № 3051/30.06.2022 г. на И. П. Ц. и вх. № 318307.07.2022 г. на С. И. Д.; М. А. А.; П. Е. К.; наследниците на Н. И. А. – Л. А. А., А. Н. А., И. Н. А. и С. Н. А.; С. А. А., наследниците на В. Й. П. – Д. К. П., Е. В. Й. и К. В. Й., срещу решение № 117 от 26.05.2022 г. по в. гр. д. № 38/2022 г. на Шуменския окръжен съд. Делото е образувано по искове за собственост на реални части от имот с идентификатор ***по КК на [населено място], целият с площ от 21,704 декара /двадесет и един декара и седемстотин и четири квадратни метра/, номер по предходен план ***, ЕКАТТЕ 10135, находящ се в [населено място], местност „Т.“. Жалбоподателите са предявили положителни установителни искове за собственост срещу „Сий сайд“ ЕООД, а дружеството от своя страна е предявило искове по чл.108 ЗС за същите реални части. Дружеството е закупило целия имот с нотариален акт № *** г. от Я. И. Х. и В. А. Х., които на свой ред са придобили имота с договор за замяна с държавата, сключен на 26.01.2009 г., като там имотът е част от по-голяма площ, третирана от страните като горски фонд. Същевременно данните по делото сочат, че физическите лица-жалбоподатели имат постройки в спорния имот, които представляват част от рибарско селище. От правна страна е прието, че физическите лица не са доказали придобивното си основание – давност по чл.79, ал.1 ЗС. Прието е, че дружеството се легитимира като собственик на целия ПИ ***, като съдът е изложил подробни доводи за неоснователност на възражението за нищожност на договора за замяна от 26.01.2009 г., с който неговите праводатели са се легитимирали като собственици. Настоящият състав констатира, че се е произнесъл с решение по друг аналогичен правен спор, по който е било образувано гр. д. № 5009/2021 г. на ВКС, I-во г.о. По това дело спорът за собственост отново е бил за реална част от ПИ ***. Ищец по това дело е бил З. Д. Р., който също се е позовал на придобивна давност за реална част от имота, представляваща част от рибарско селище, а ответникът „Сий Сайд“ ЕООД отново е заявил права, придобити с нотариалния акт № *** г. от Я. И. Х. и В. А. Х., които на свой ред са придобили имота с договор за замяна с държавата, сключен на 26.01.2009 г. По това дело е било направено аналогично възражение за нищожност на договора за замяна, по което настоящият състав се е произнесъл с решение, като е приел нещо различно от въззивната инстанция и е променил резултата по делото. Обсъждани са писмени доказателства, които са представени и по настоящото дело. С касационните жалби по настоящото дело отново се повдига същият спор, какъвто е стоял по предходното дело и е разрешен с решението на ВКС – дали процесният имот към момента на замяната е представлявал горски фонд, при положение, че се е намирал в урбанизирана територия. С касационната жалба на И. П. Ц. е представено и определение № 159 от 08.04.2022 г. по гр. д. № 5009/2021 г. на ВКС, I-во г.о., с което настоящият състав е допуснал касационното обжалване по предходното дело. Следователно по двете дела се поставят едни и същи правни проблеми, а ако се стигне до разглеждане по същество на касационната жалба по настоящото дело, ВКС следва да преценява едни и същи писмени доказателства и да се произнася по едно и също възражение за нищожност на договора от 26.01.2009 г., от който черпят права праводателите на „Сий Сайд“ ЕООД. Тъй като настоящият състав вече е изразил становище по аналогичен спор, то е налице основанието по чл.22, т.6 ГПК за отвеждането му от разглеждане на настоящото дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,