Определение № 461 от 18.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2018 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на С. Х. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 87780/ 10.04.2017 г. по гр.д.№ 3756/ 2016 г., допълнено с решение № 174982/ 18.07.2017 г. и поправено с решение № 310037/ 10.01.2018 г. по същото дело, в частта, в която е постановено, че вината за разстройството на брака между молителя и Е. М. Г. е на С. Г. и с която ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], кв.Г. б., [улица], е предоставено на Е. Г., а С. Г. е осъден да го напусне. Молителят поддържа, че е нарушено правото му за участие в исковото производство, тъй като съдът е приел за установено, че не може да бъде намерен на посочения адрес за призоваването му само въз основа на твърденията на бившата му съпруга Е. Г.. Тя дала неверни сведения пред длъжностно лице по призоваването, че съпругът й не живее на адреса, за което ще сезира прокуратурата. Молителят твърди, че живее на адреса и не го е напускал никога, макар често да отсъства от дома си поради служебни ангажименти. Като доказателство за това сочи, че на същия адрес му е връчена призовката за доброволно изпълнение за извеждането му от семейното жилище и то след като бракоразводното решение е влязло в сила. Счита, че при тези обстоятелства има право да поиска отмяна на влязлото в сила решение съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Ответната страна Е. Г. оспорва молбата. Излага твърдения, че констатацията на съда, че ответникът по иска не може да бъде намерен на декларирания от него постоянен адрес, е направена въз основа на надлежни удостоверявания на длъжностното лице по призоваването и е вярна. Поддържа, че всички процесуални правила във връзка с призоваването и представителството на ответника са спазени и няма основания постановеният след проведения в съответствие със закона процес съдебен акт да бъде отменен. Страните са направили искане за допускане на свидетели за установяване на факта дали към момента на връчването на преписи от исковата молба ответникът е бил напуснал семейното жилище. Представили са и писмени доказателства. С допълнителна молба от 04.12.2018 г. молителят е оспорил по авторство документите, приложени към отговора на Е. Г.. Представил е протокол за извеждане от семейно жилище по изп.д.№ ..... и е заявил, че не поддържа искането си за спиране на изпълнението по посоченото дело. Съдът констатира, че молбата на С. Г. е подадена на 31.07.2018 г. Според неоспорените от ответната страна твърдения на молителя, че е узнал за решението на 06.07.2018 г., срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е спазен. Към настоящия момент няма основания молбата да бъде счетена за недопустима. Поради това делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание, като бъдат допуснати представените от страните писмени доказателства. С оглед неотносимостта на обстоятелството, за чието установяване е поискано изслушване на свидетели, това искане не следва да бъде уважено. По изложените съображения съдът