Определение № 116 от 09.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2981/2018 г.

Производството по делото пред ВКС е образувано по касационна жалба, подадена от адв. П. Г. – особен представител на ответника С. Г. К. срещу решение № 817 от 05.04.2018 г. по в.т.д. № 5980/2017 г. на САС в частта, с която е потвърдено решението на СГС по т.д. № 13906/2015 г. за уважаване на предявен от „Банка ДСК” ЕАД иск по чл.422 ГПК за сумата 1 064.91 лв. – главница по договор от 12.11.2008 г.; 8 034.96 лв. – договорни лихви и 577.07 лв. – заемни такси. Делото е насрочено за з.з. по чл.288 ГПК за 22.05.2019 г. От особения представител на касатора е постъпила молба с вх. № 3063 от 01.04.2019 г., с искане за определяне на дължимото възнаграждение за касационното производство съгл. чл.9, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. и за задължаване на ищеца – ответник по касация да го внесе по депозитната сметка на ВКС. Настоящият състав на ВКС счита искането за основателно, тъй като възнаграждение за назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител на ответника /сега касатор/ се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. При администриране на делото САС не е определил възнаграждение за особения представител, но няма пречка това да бъде сторено от настоящата инстанция, с оглед висящността на делото пред ВКС. Съобразявайки характера на производството, обжалваемия интерес и т.6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл.9, ал.2 във вр. с чл.7, ал. 2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на адвокат П. Г. в размер на 610 лв., което следва да бъде внесено от ищцовата банка. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение