Определение по допустимост от 16.03.1995 г. на КС по к. д. № 4/1995 г.

Производството е образувано по искане на 48 народни представители от 37-ото народно събрание за установяване на противоконституционност на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (Държавен вестник, бр. 20 от 1995 г.). В искането се твърди, че при приемането на законопроекта след Указ № 32 от 1995 г. на президента на републиката, с който първоначално приетият от Народното събрание закон е бил върнат на основание чл.101, ал.1 от Конституцията, е нарушен чл.88, ал.1 от Конституцията. Законът е бил приет след еднократно обсъждане, като веднага е бил поставен на повторно гласуване. Твърди се, че законът противоречи на чл.17, ал.3 от Конституцията - "частната собственост е неприкосновена". Поддържа се, че с приетите текстове на закона се ограничава правото на собственост на тези собственици на недвижими имоти, чиято собственост е била възстановена по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ДВ 15/92 г. доп. бр. 28/92 г.). Спорът е от компетентността на Конституционният съд. Съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията Конституционният съд се произнася по искане за установяване на противоконституционност на законите. Противоречието с Конституцията може да се състои в противоречие на разпоредби на закона с Конституцията, както е в случая с твърдяното противоречие с чл.17, ал.3, но то може и да е нарушение на конституционно процедурно правило при приемането на закона. По делото трябва да бъдат приети като доказателства протоколът на тринадесетото заседание на 37-ото народно събрание от 9 февруари 1995 г., както и протоколът от второто извънредно заседание от същата дата, протоколът от заседанието от 23 февруари 1995 г. и мотивите към законопроекта за възстановяване на собствеността на одържавени градски имоти. Конституционният съд на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд