Определение № 630 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 59/2026 г.

Образувано е по частна жалба на С. Н. С., от гр. Русе, [улица], срещу Определение № 2533 от 18.09.2025 г., постановено по КАНД № 532/2025 г. на Административен съд (АС) - Русе, с което е оставено без разглеждане искането му с вх. № 3644/07.08.2025 г. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г. на Районен съд (РС) - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. по КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че искането е недопустимо, т.к. при служебно извършена проверка е установено, че идентично искане за възобновяване на КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе е било предмет на АНД № 418/2025 г., което с Определение № 2083/09.07.2025 г. е изпратено на Върховен административен съд (ВАС) за определяне на компетентен да се произнесе съд по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК. При тези данни решаващият състав е формирал извод за недопустимост на образуването на две административнонаказателни дела с един и същ предмет, поради което второто дело подлежи на прекратяване. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно, постановено в нарушение на закона и прегражда правото му на защита. По подробно изложени в частната жалба съображения прави искане определението да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по възобновяване на административнонаказателното производство. Ответникът – началник отдел "Контрол" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РДАА) – Русе, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима – подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по КАНД № 532/2025 г. на АС – Русе е образувано по искане на С. Н. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г на РС - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. по КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0006371 от 17.10.2023 г., издадено от началник отдел "Контрол" в РДАА - Русе, с което за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложеното на С. Н. С. административно наказание глоба в размер на 300,00 лв. е намалено на 100,00 лв. Искането е депозирано на 29.07.2025 г. до Върховния административен съд, и в него е посочено, че е на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 и т. 8 ЗАНН. Към искането е приложено Решение № 846 от 21.11.2024 г. по КАНД № 234/2024 г. на АС - Разград, с което, в производство по реда на чл. 70 и сл. ЗАНН, е отменено Решение № 1977 от 24.06.2024 г. по КАНД № 303/2024 г. на АС – Русе и Решение № 69 от 05.02.2024 г. по АНД № 2133/2023 г. на РС – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от РС – Русе. Представени са още: Решение № 578/16.05.2005 г., постановено по АНД № 1160/2025 г. на РС - Варна и Решение № 531/08.11.2024 г., постановено по АНД № 770/2024 г. на РС - Русе. АС - Русе, комуто сезиращият акт е препратен по компетентност, отчитайки факта, че същият спор е предмет на АНД № 418/2025 г. е оставил без разглеждане искането за възобновяване и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството. Обжалваното определение на АС - Русе е именно от този вид, т.к. с него подаденото искане за възобновяване е оставено без разглеждане и е прекратено образуваното АНД № 532/2025 г. Следователно с това определение се слага край на съдебното производство, а тези определения винаги подлежат на обжалване пред по-горната инстанция. Обстоятелството, че в диспозитива на акта е посочено, че е окончателен, не променя този извод. Тричленният състав на Върховния административен съд дължи произнасяне по съществото на повдигнатия пред него частноправен спор. В оспореното определение АС - Русе е посочил, че аналогично искане за възобновяване на административнонаказателното производство по КАНД № 812/2024 г. на АС - Русе e било предмет на разглеждане по АНД № 418/2025 г., което с Определение № 2083/09.07.2025 г. е изпратено на ВАС за определяне на компетентен да се произнесе съд. С Определение № 8714/18.09.20025 г., постановено по адм. дело № 8965/2025 г. по описа на Върховния административен съд, цитираното КАНД № 418/2025 г. по описа на АС - Русе, образувано по предявено на основание чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН искане от С. Н. С. за възобновяване на съдебното производство и отмяна на влязло в сила Решение № 3499/02.12.2024 г. по КАНД № 812/2024 г. на АС - Русе, е изпратено на АС - Силистра. В АС - Силистра е образувано КАНД № 305/2025 г. и след последвали отводи на съдийския състав, с Определение № 12508/04.12.2025 г. по адм. дело № 11727/2025 г. по описа на ВАС, делото е изпратено на АС - Добрич за разглеждане. Последният е образувал КАНД № 782/2025 г., като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.02.2026 г. Висящността на идентично дело (между същите страни, предмет и основание) пред АС - Добрич е процесуална пречка, обуславяща недопустимостта на образуваното пред АС - Русе повторно производство, с оглед гарантиране на правната сигурност и избягване на противоречиви решения. При служебна проверка се установи още, че с Определение № 9608/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9042/2025 г., тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила Определение № 672 от 23.05.2025 г. по КАНД № 40/2025 г. на АС – Силистра, образувано по искане на С. Н. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД № 51/2024 г на Районен съд - Русе, приключило с Решение № 395 от 30.07.2024 г., оставено в сила с Решение № 3499 от 02.12.2024 г. по КАНД № 812/2024 г. на АС – Русе, предявено на основание чл. 70, ал. 2, т. 8 ЗАНН. Предвид изложеното, определението на АС - Русе, с което е оставено без разглеждане искането на С. Н. С. поради наличие на процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на образуваното съдебно производство, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,