Определение № 612 от 04.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба на В. В. И. от [населено място] против определение от 31.05.2013 год. по в. гр.д. № 503/2013 год. на Русенския окръжен съд, с което е прекратено производството по в. гр.д. 503/2013 год. на ОС [населено място] по насрещната му въззивна жалба срещу решение № 170/07.02.2013 год., постановено по гр.д. №3595/2012 год. на РС, [населено място] и същата е върната. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Застъпва се становище, че няма пречка да се обжалва решението досежно неговите мотиви, независимо от обстоятелството, че като резултат е изгодно за жалбоподателя. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], Е. Й. И. и М. В. Е. и двете от [населено място], не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. приема следното: Частната жалба е подадена в срок ,от надлежна стана и срещу подлежащ на обжалване с частна жалба съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По следните съображения: С решение № 170/ 07.02.2013 год. по гр.д. № 3595/2012 год. на Русенския районен съд, 11 гр. състав е отхвърлен предявеният от [фирма] против В. В. И., Е. Й. И. и М. В. Е. иск с пр. осн. чл. 56 ЗН. Това решение е обжалвано с въззивна жалба от [фирма], [населено място]. Частният жалбоподател е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва само мотивите на постановеното решение. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че тази жалба е без правен интерес доколкото обжалваното решение е постановено в негова полза, поради което е процесуално недопустима. На това основание е прекратил образуваното по нея производство и постановил връщането и. Определението е правилно. Съгласно с т. 18 от ТР №1/04.01.2001 год. на ВКС по т.гр.д. № 1/2000 год. ОСГК, страната не може да обжалва само мотивите на решението. Последното произтича от това, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на постановеното решение, където съдът се произнася по спорното материално право въведено с основанието и петитума на иска, предмет на делото. Доколкото цитираното ТР не е загубило значението при действието на ГПК / нов/ същото е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразявано.Без значение е обстоятелството, че в случая става въпрос за насрещна жалба, доколкото съгл. 263 ,ал.2 ГПК насрещната жалба следва да отговоря на изискванията за въззивна жалба. С оглед на това обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.