Определение № 118 от 17.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 951/2019 г.

Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА. Образувано е по депозирана на 26.03.2019 г. искова молба по чл.47 ЗМТА на Н. С. И. за отмяна на постановеното на 11.03.2010 год. по ВАД № 525/2010 год. арбитражно решение на арбитър Бисерка Газдова по иск на „Профи кредит България”ЕООД. Твърдението на Н. И. е, че е узнал за арбитражното производство и постановеното арбитражно решение на 19.03.2019 г. по повод получаването на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително производство. Изложено е становище, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е постановено по потребителски спор, който съгласно чл.19 ал.1 ГПК е неарбитруем. Изтъква, че с атакуваното решение по арб.дело № 525/2010 г. на арбитър Бисерка Газдова е разрешен спор за дължими от ищеца суми по сключен договор за потребителски кредит между него и „Профи Кредит България” ЕООД, цедент на ответника по настоящото дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. Настоящият състав на ВКС намира, че исковата претенция за отмяна на арбитражното решение е предявена от надлежна страна, но извън в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което е процесуално недопустима. На основание чл.48 ал.1 ЗМТА искът за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в тримесечен срок от получаване на решението. Проверката относно допустимостта на молбата се извършва служебно от сезирания със спора съд. В тази връзка и с оглед изложеното в исковата молба, с разпореждане от 09.05.2019 г. производството по делото е оставено без движение и на ищеца е указано да представи доказателства за времето на получаване на представеното от него с исковата молба доказателство, описано като „уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 33845/19.10.2018 г.“ за преценка наличието на спазен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА. В отговор на указанията на съда с писмо вх. № 5011/06.03.2019 г. ищецът поддържа твърдението си, че е узнал за арбитражното производство и постановеното арбитражно решение на 19.03.2019 г. по повод получаването на покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително производство, като не представя доказателства за това. Съвкупната преценка на горните доказателства налага извод, че ищецът е узнал за постановеното срещу него арбитражно решение на 19.10.2018 г., когато е издадено представеното от него с исковата молба „уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 33845/19.10.2018 г. ”. Исковата молба за отмяна на арбитражно решение е подадена на 26.03.2019 г. и се явява просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият състав на ВКС счита за необходимо да поясни, че съгласно изричното правило на § 6 ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК и тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България в т.3 на решение № 9/24.10.2002 г., по к.д. № 15/2002 г., защитата в рамките на общия арбитражен процес по чл.47 ЗМТА е вторият факултативен стадий на осъществяваната защита в арбитражното производство. За да бъде реализирана по този ред, трябва да е налице допустимо пред ВКС исково производство за отмяна на постановено и влязло в сила арбитражно решение, след което в правомощията на ВКС е ако констатира нищожността на арбитражното решение, да прогласи този неотстраним порок. Доколкото в настоящия случай исковата молба е предявена извън преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално недопустима, недопустимо е и исковото производство за отмяна на постановеното и влязло в сила арбитражно решение. Водим от горното, ВКС, І ТО