Решение № 1820 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2008 г.

Решение № 1820 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Орлин Симеонов като пълномощник на Славчо Михайлов Христов против решение № 1511 от 7.05.2008 г. на Районен съд - Варна, Х състав по адм. дело № 1899/2007 г., с което се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу Решение № 1007/7.12.2006 г. на ОСЗ Варна, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и определящо правото и стойността на обезщетението в размер на 123 лева. Поддържат де доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му, като от съдържанието на касационната жалба се извлича искане за определяне на по висока стойност съобразно заключенията на съдебно техническите експертизи. Ответната страна, Общинска служба земеделие гр. Варна е взела становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е постановил решението си в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото при отсъствие на касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от страна за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 1007/07.12.2006 г. на Общинска служба земеделие гр. Варна определящо на наследниците на Михаил Христов Димитров, правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи в размер на 0.159 дка, със земя и/или поименни компенсационни бонове на обща стойност 123 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението свързана със занижена стойност на оценката, тъй като имота се намира в строителните граници, което определя висока пазарна стойност. Съдът от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил че стойността на обезщетението според вида и категорията на земя е 120 лева, при което определената стойност с решението на ОСЗ е в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (ДВ 64/1998 г. с последващите изменения и допълнения). По делото са представени и други стойности на обезщетението според пазарните цени, които съдът не кредитирал, тъй като единствения приложим ред е по цитираната наредба за оценяване на земеделска земя като такава и е без значение в това производство, че се намира в строителните граници. При тези изводи от фактическа и правна страна съдът отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Производството по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по обезщетяване на бившите собственици, правото на собственост на които е признато, но не може да бъде възстановено поради причини, които не позволяват реституция на имота. С решението, издадено по този ред се определя правото на обезщетение и стойността му като редът и критериите за изготвяне на оценката са посочени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи ПМС 118/1998 г., издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Определената стойност с обжалваното решение на ОСЗ Варна е идентична със стойността по заключението на СТЕ, назначена по делото и ръководена от изискванията на цитираната наредба, поради което съдът е извел обоснован и верен правен извод за отсъствие на основанията за отмяна по чл. 146 от АПК. Единственият нормативен акт, приложим по отношение на оценката на обезщетението е цитираната наредба и редът определен в нея не може да се променя като се ползват критерии и изисквания, посочени в други нормативни актове. Поради това обстоятелствата, че имота е променил предназначението си като е включен в строителните граници и че има други променени характеристики е без значение в случая при определяне на обезщетението и заключенията съобразени с тези характеристики на имота правилно не са кредитирани. При изложените съображения решението не съдържа пороците, сочени като основания за отмяната му и като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение