Определение № 426 от 02.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3605/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Й. С. против определение № 690/13.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 1301/2019 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането за изменение на постановеното определение в частта за разноските, както и искането за поправка на очевидна фактическа грешка. С определение по делото, съдът се е произнесъл по две частни жалба на жалбоподателя, като е приел, че и двете са неоснователни. Доколкото по подадените от жалбоподателя частни жалби не е била внесена държавна такса в размер на по 15 лева за всяка една от тях, с определението си, съдът е осъдил жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса. На основание чл.248 ГПК, жалбоподателят е поискал от съда да измени постановеното определение в частта, с която е осъден да заплати държавната такса, посочена по-горе, като това му искане е оставено без уважение, като съдът е приел, че доколкото не е събрана предварително, при подаване на жалбата, то след приключване на делото с определението си, съдът разполага с процесуалната възможност да го стори и е оставил искането без уважение. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението, с което съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса на жалбоподателя, постановено с определението, което не е предмет на настоящото обжалване. Страната е разполагала с процесуална възможност да обжалва постановеното определение № 609/22.07.2019 г., с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса и са потвърдени разпореждания на първоинстанционния съд /едното в същата насока/, но това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Доводите на частния жалбоподател в насока на неправилност на това определение са неотносими към настоящото производство, доколкото съдебният акт на съда е влязъл в сила, а постановеното впоследствие и обжалвано в настоящото производство определение е правилно, доколкото действително, при невнасяне на дължимата държавна такса, за съда е налице процесуална възможност да събере по сметката на съда дължимата държавна такса и след неговото приключване, в т.ч. и с акта по съществото на спора. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и определението на съда следва да се остави в сила. Водим от горното, състав на ВКС