Определение № 3592 от 17.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2755/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Юробанк България“ АД чрез адв. Д. Е., с представено по делото пълномощно обжалва определение № 2080 от 15.08.2024 г. по в.гр.д. 2756/23 г., с което е постановено изменение на решение № 458/18.04.2024 г. по в.гр.д. 2756/23 г., по описа на Апелативен съд – София в частта за разноските, и е осъден жалбоподателят да заплати разноски за осъществено процесуално представителство на Данислав Й. С., в размер на 3 200 лв. Излага съображения относно липсата на основание за предоставяне на безплатна правна помощ, поради липса на материално затруднение на лицето. Излага подробни съображения, че Данислав С. е бил осъществил разпоредителни сделки с недвижимо имущество, поради което били налице данни, че има имущество, което му позволявало да заплати реално адвокатско възнаграждение. Живеел в едно домакинство с майка си, която била заплатила възнаграждение на адв. В.. Не били налице основания за претендиране на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Била налице злоупотреба с право. Освен това счита, че посоченият размер на възнаграждението е неадекватен на предоставената правна помощ. При определяне на възнаграждението следвало да се вземе предвид действително извършените процесуални действия. Следвало да се има предвид, че общо били извършвани действия от Е. С. и Данислав С.. Защитата пред въззивния съд била осъществена формално. Нямало ангажирани доказателства с отговора на въззивната жалба. Съдебна експертиза била допусната служебно. В частната жалба е дадена преценка на процесуалните действия на представителя. Моли да се отмени определение № 2080 от 15.08.2024 г, с което е допълнено решението и да се остави без уважение искането. Ответникът В. Х. В., процесуален представител на Данислав Й. С., оспорва частната жалба. Счита, че делото, образувано по касационната жалба на банката срещу решението на въззивния съд е прекратено и настоящето частно производство следвало да се прекрати. Обсъжда подробно действията на съда и страните, постановеното определение, по реда на чл. 288 от ГПК, оттеглянето на касационната жалба от страна на банката, както и прекратяването на производството. Описва подробно подписаното между страните споразумение. Счита, че решението в частта за разноските е влязло в сила и съдът не може да го измени. Излага съображения в случай, че съдът не уважи искането за прекратяване на производството по делото, то да остави без уважение искането за отмяна на определението оставяне без уважение на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Оспорва твърдението, че осъществената защита била формална. Излага подробни съображения, че Данислав С. е лице, на което е следвало да предостави безплатна правна помощ, тъй като бил на възраст до 18 години, не можело да се приеме, че има имущество, освен идеални части от недвижими имоти, живеел с майка си. Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 2378/24.07.2025 г. по т.д. 2756/24 г. по описа на ВКС, II ТО е прекратено производството по делото, по образувана касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу решение № 458/18.04.2024 г. по в.гр.д. 2756/23 г., по описа на Апелативен съд – София, в обжалваната част. С определение № 1796 от 10.06.2025 г. по т.д. 2756/24 г. е допуснато касационно обжалване на посоченото решение на въззивния съд в обжалваната част. Настоящето дело е образувано по частна жалба срещу определение № 2080 от 15.08.2024 г. по в.гр.д. 2756/23 г. по описа на Апелативен съд София, с което е постановено изменение на решението на въззивния съд, в частта за разноските, и е осъден „Юробанк България“ АД да заплати разноски за осъществено процесуално представителство на Данислав Й. С., в размер на 3 200 лв. С молба вх. № 13 676 от 27.07.2025 г. по т.д. 2756/24 г., „Юробанк България“ АД е представил сключеното между страните по делото споразумение от 13.07.2025 г. Споразумението е сключено между страните по делото, „Юробанк България“ АД, Е. С. и Данислав С.. В т. 4 от същото, страните са се съгласили, че страните нямат претенции за разноски една спрямо друга, сторените разноски, остават така както са ги направили, като е посочено, че споразумението има характера на опрощаване по смисъла на чл. 108 от ЗЗД за разноските пред ВКС. В т. 5 от Споразумението е посочено, че страните взаимно си опрощават присъдените в тяхна полза разноски съгласно решението на Софийски апелативен съд. Предмет на производството по настоящето дело е определението на въззивния съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК са определени разноски за процесуален представител, предоставил правна помощ безплатно, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Вземането за разноски в тази хипотеза не принадлежи на страната по делото, то принадлежи на представляващия-адвокат, извършил безплатно процесуално представителство. Предвид действието на споразумението само между страните по него и възникващите права и задължения, както и последици, само за страните, следва да се приеме, че уговореното опрощаване на разноските на първо място засяга само страните по делото и на второ място се отнася за разноските пред касационната инстанция. При разрешаване на оспорването, направено с разглежданата частна жалба, следва да се приеме, че разноските се дължат от „Юробанк България“ АД на адвокат В. В., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Видно е от представения договор за осъществено представителство пред апелативния съд е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 5.11.2023 г., между Данислав Й. С., пълнолетен към този момент, и адвокат В. В., като е посочено, че предоставянето на договореното процесуално представителство е безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. С решението на въззивния съд е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта относно отхвърляне на иска на „Юробанк България“ АД срещу Данислав С. за сумата от 13 963,43 евро, ½ незаплатена главница по сключен с Е. Х. С. и Й. С. С. договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 29651/05.12.2007 г, дължима за периода от 19.10.2015 г. до 27.10.2019 г., както и законната лихва от 17.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и 4 250,32 лв, съставляващи ½ възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 3, ал. 1 от Договор за кредит за периода от 19.10.2015 г. до 27.10.2019 г., 886,10 евро ½ наказателна лихва на основание чл. 3, ал. 3 от Договора за кредит за периода 19.11.2015 г. до 27.10.2019 г, 195,51 евро, ½ от таксите, дължими на основание чл. 5 от Договора за кредит за периода от 21.10.2015 г. до 27.10.2019 г. 50,79 евро, ½ от дължимите застраховки по договора за кредит и 240,72 лв, ½ от заплатените от банката на основание чл. 10, т. 2 от Договора нотариални такси. При преценка на изложените от частния жалбоподател „Юробанк България“ АД доводи относно неправилност на определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с оглед присъдения от въззивния съд размер на дължимото възнаграждение на адвокат, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни. Обстоятелството, че адв. В. е бил представител и на другия ответник в процеса, не изключва извършените правни действия за защита на Данислав С., въпреки че много от процесуалните действия са ползвали и двамата ответници. С оглед развитието на процеса, спорните въпроси, подлежащи на разрешаване, е видно, че има разлика в правното положение на Данислав С. и Е. С., като длъжници по процесния договор за кредит, в който смисъл извършените процесуални действия за всеки от представляваните от адв. В. лица са самостоятелни. Обстоятелството, че Е. С. и Данислав С. са майка и син и живеят в едно домакинство, е ирелевантно за осъществената защита. Данислав С. е навършил пълнолетие в хода на процеса и преценката за предоставяне на адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАДв, е направена от него и представляващия го адвокат. Въззивният съд е определил възнаграждението на адвокат В. с оглед правната и фактическа сложност на спора пред въззивния съд и няма основание да бъде намалено определеното възнаграждение. По изложените съображения съдът