Определение № 6089 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите във връзка с чл. 200 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник - кмет „Бюджет и финанси“ при община Несебър, чрез процесуалния му представител юрк. Тълпигова, срещу определение № 2761 от 27.03.2026г., постановено по адм. дело № 1600/2025г. по описа на Административен съд – Бургас (АС-Бургас), с което е отменен негов отказ, обективиран в писмо с изх. № НЗ-ОА3-4568 от 20.06.2025г., да разгледа по същество заявление с вх. № 4/09.05.2025 г., подадено от „Интер холдинг-1“ ЕООД с ЕИК: 200052515, за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито върху общински терен и преписката му е изпратена за произнасяне по заявлението на дружеството. В частната жалба се твърди, недопустимост и неправилност на оспореното определение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Възразява се по преценката на първоинстанционния съд досежно характера на процесния административен акт и се излагат съображения, че производството по неговото обжалване пред първата инстанция не е проведено по надлежния процесуален ред. В тази връзка се сочат редът по чл. 145 и сл. от АПК и този по чл. 197 и сл. от АПК, като възраженията касаят последния. Твърди се, че оспореното определение е недопустимо и практически неизпълнимо, тъй като съдът не е съобразил и отчел факта, че Наредба № 2 за реда и условията за провеждане на търговска дейност на открито на територията на община Несебър, съобразно която е отправено искането на дружеството-жалбоподател, е в сила до 30.06.2025 г., и същата е отменена считано от 01.07.2025 г. с влизане в сила на Наредба № 3 за преместваемите обекти и търговската дейност на територията на община Несебър. Моли се определението да бъде отменено и се претендира присъждане на разноските за касационната инстанция. Ответникът „Интер холдинг-1“ ЕООД не изразява становище по частната жалба в предоставения срок. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС–Бургас е било писмо с изх. № НЗ-ОА3-4568 от 20.06.2025 г. на заместник - кмет „Бюджет и финанси“ при община Несебър, с което на основание чл. 27, ал. 2 от АПК е оставено без разглеждане по същество заявление с вх. № 4 от 09.05.2025 г., подадено от „Интер холдинг-1“ ЕООД с ЕИК: 200052515, за издаване на разрешение за извършване на търговска дейност на открито и е прекратено производството, образувано по заявлението. Настоящата инстанция констатира, че производството пред АС-Бургас се е развило по реда на глава Х, раздел IV, чл. 197 и следващите от АПК. Първоинстанционният съд правилно се е произнесъл именно по този ред, като на основание чл. 200, ал. 1 от АПК е постановил оспорваното определение, тъй като видно от съдържанието на оспорения акт се касае действително за отказ от разглеждане по същество на искането на дружеството от една страна, а от друга се касае и за акт, с който е прекратено административното производство, който съгласно чл. 56, ал. 4 АПК подлежи на оспорване именно по реда на глава Х, раздел IV от АПК, който е приложен в случая. Останалите съображения, изложени в частната жалба касае спора по същество. Настоящото производство е по реда на чл. 229 във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК, според които определението, постановено по чл. 200, ал. 1 от АПК, „може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство“. Административният орган обаче не попада сред правните субекти, на които разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК предоставя правна възможност да обжалват определението, постановено в производството по раздел IV от АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. по тълк. дело № 10/2019г. на Общото събрание на съдиите на ВАС „Не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта“. С оглед изложените съображения и така приетото тълкуване, за частния жалбоподателя по настоящото дело не е налице активна легитимация да оспорва определението по чл. 200, ал. 1 от АПК. Ето защо, подадената от него частна жалба срещу определението на АС – Бургас следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено. Предвид изхода на спора искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция не следва да бъде уважено. Предвид изложеното и на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,