Определение № 11 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на М. А. Г. срещу разпореждане № 25266/10.09.2020 г. по гр. д. № 11812/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав, с което е върната молбата на Г. вх. № 86560/02.07.2019 г. за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения, че молителката не разполага с достатъчно парични средства, за да заплати дължимата в производството по чл. 303 и сл. държавна такса. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване разпореждане на първата инстанция за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение. ВКС е компетентен да се произнесе по частната жалба съгласно т.12 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Обстоятелствата по делото са следните: С молба вх. № 86560/02.07.2019 г., подадена от М. Г., е поискана отмяна на влязло в сила решение № 423 от 20.02.2018 г. по в. гр. д. № 5646/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Молбата е оставена без движение с разпореждане № 22974/12.07.2019 г. по гр. д. № 11812/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав, с което на молителката са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на препис от същото да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна и доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 525 лв.; да подпише молбата за отмяна лично или чрез посочения нея пълномощник (адв. Д. С.), като представи доказателства за представителната му власт; да представи преписи от молбата за отмяна. С разпореждането молителката е предупредена, че при неизпълнение на указанията молбата за отмяна ще бъде върната. На 05.08.2019 г. Г. е подписала лично молбата за отмяна в деловодството на СГС и е представила молба, съдържаща уточнение на поддържаното от нея основание за отмяна. Със същата молба Г. е направила искане за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, оставено без уважение с влязъл в сила съдебен акт. С разпореждане № 23887/20.08.2020 г., получено от Г. на 01.09.2020 г., администриращият съд е дал повтони указания за внасяне на дължимата държавна такса в едноседмичен срок, като отново са посочени неблагорпиятните последици от неизпълнение на указанията. С молба от 08.09.2020 г. молителката е заявила повторно искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, което е прието за недопустимо, тъй като тя не е релевирала промяна в обстоятелствата, обуславяща преразглеждане на въпроса за дължимостта на държавна такса, като този извод е изцяло съобразен с разясненията, дадени в т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 25266/10.09.2020 г., постановено по гр. д. № 11812/2011 г., СГС е върнал молбата за отмяна поради неотстраняване на нередовностите ѝ. При тези данни, разпореждането на СГС следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 306 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд, като трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което към нея следва да бъде приложен документ за внесена държавна такса съгласно чл. 18, ал. 1 ТДТССГПК. В случая молителката не е изпълнила в срок указанията за внасяне на дължимата държавна такса, дадени след влиза в сила на определението за оставяне без уважение искането ѝ за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса. Поради това Софийският градски съд законосъобразно е върнал молбата за отмяна. Неотносими към предмета на настоящото производство са съдържащите се в частната жалба оплаквания относно материалното състояние на молителката, предвид обстоятелството, че искането ѝ за освобождаване от държавна такса е прието за неоснователно с влязъл в сила съдебен акт, след постановяването на който на Г. са дадени повторни указания за внасяне на дължимата по молбата за отмяна държавна такса. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,