Определение № 138 от 30.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5614/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Х., срещу въззивно решение №938 от 18.06.2014 г. по гр.д. №1124/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1857 от 07.04.2014 г. по гр. дело № 13684/2013 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма], [населено място], не дължи на касатора сумата от 7208. 20 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 18.01.2013 г. до 01.07.2013 г. в обект, находящ се в [населено място], [улица], клиентски номер № [ЕГН], за която е издадено дебитно известие [ЕГН]/23.08.2013 г. Въззивният съд е приел, че дори при установен виновно допуснат от потребителя нерегламентиран достъп до електрическата мрежа, това обстоятелство не може да породи право на доставчика да извърши едностранна промяна на изготвената по-рано сметка за разход на електроенергия през процесния период. Клаузите от ОУ, предвиждащи такива правомощия, са нищожни. От друга страна, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на констатирането на обективния факт на неточно отчитане на електроенергия противоречи на виновния характер на договорната отговорност и е недопустимо. В случай, че се установи виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положената грижа от доставчика чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал, размерът на неотчетената енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а дружеството доставчик следва да го докаже като фактическо реално потребление. Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд се е произнесъл по множество правни въпроси:1/ дали при установен виновно допуснат от потребителя нерегламентиран достъп до електрическата мрежа, се поражда субективното право на доставчика да коригира сметката на потребителя за разход на електрическа енергия; 2/ длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства относно необходимия за доказване правнорелевантен факт при положение, че е релевирано оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд; 3/относно приложението на препратката на чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ към Правилата за измерване на количествата електрическа енергия, приети от ДКЕВР в различни моменти и съобразно действащата нормативна уредба; 4/ за задълженията и отговорността на потребителя по договора за доставка на електрическа енергия. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представено е решение №338 от 15.05.2014 г. по гр. дело №5/2013 г. на ВКС, I т.о. и е посочено ТР№1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №4/2012 г. на ОСГКТК на ВКС. Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], оспорва жалбата Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №938 от 18.06.2014 г. по гр.д. №1124/2014 г. на Варненския окръжен съд по първите два повдигнати въпроса, които обуславят крайното решение и са решени в противоречие с посочената по-горе практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 144, 16 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.