Определение № 837 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 36/2012 г.

С определение № 272 от 11.04.2012г., постановено по настоящото ч.гр.д. № 36/12г. ІІІ г.о. ВКС, производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по въпроса допустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. По поставения въпрос вече е прието ТР № 5 от 14.11.2012г. ОСГТК на ВКС, поради което и на основание чл. 230, ал. 1 ГПК производството по делото следва да се възобнови. Производството по делото е спряно след като ВКС е констатирал, че по въпроса за допустимостта на предявения от частните жалбоподатели иск е направено искане до общото събрание на ВКС за приемане на тълкувателно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 ГПК от това действие следва да продължи разглеждането на частната жалба след възобновяването на производството. С ТР № 5 от 14.11.2012г. ОСГТК на ВКС е прието, че е недопустим иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е и даденият от първоинстанционния и въззивния съд отговор на въпроса за допустимостта на производството. Съдилищата са приели, че липсва правен интерес от установяване неистинност на нотариалните актове и акта за общинска собственост, представени в приключили с влезли в сила съдебни решения дела, тъй като решението за установяване неистинност на тези документи не може да служи като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, с каквато бъдеща отмяна ищците обосновават правния си интерес. Предвид изложеното ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК да допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос относно наличието на правен интерес от предявения установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за неистинност на документи. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответниците Р. М. В., Мария Иванова К. и Д. Б. М. следва да се присъдят разноските по делото. Предвид направеното от частните жалбоподатели възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и на основание чл. 11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответниците следва да се присъдят 100 лв. разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение