Определение № 1876 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9434/13.04.2023 г., подадена от М. П. С., за отмяна на решение № 2 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 482/2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1360 от 30.07.2021 г. по гр. д. № 3491/2020 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на иска на М. П. С. срещу Прокуратурата на Република България, с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати сумата от 27 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в продажната цена на апартамент № 68, находящ се в [населено място], [улица], ет. 8, който ищецът закупува с нотариален акт № 122, том IV, peг. № 6202, дело № 651/05.10.2004 г. от лице, което се представя за собственика на имота П. С. С. с неистински документи, като поради противоправното поведение - бездействие на разследващите органи, с постановление от 02.03.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура - Варна е прекратено ДП № 649/2004 г. по описа на ОД на МВР – Варна, водено за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК срещу неизвестен извършител, поради изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 НК. За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че действително в хода на проведеното наказателно производство не е бил разкрит авторът на извършеното деяние, посредством което ищецът е претърпял вреда чрез намаляване на патримониума му със сумата, предадена на неизвестния извършител при сключване на договора, обективиран в нотариален акт № 122/2004 г., но по делото не се установява неразкриването на автора на деянието да е в пряка причинно-следствена връзка с противоправни действия, съответно бездействия на служителите на ответника. Решението на Апелативен съд – Варна е влязло в сила, предвид недопускането му до касационно обжалване с определение № 233 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 986/2022 г. на ВКС, І г. о. Молителят се позовава на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. шесто ГПК, като твърди, че съдебният състав по гр. д. № 482/2021 г. на Апелативен съд – Варна е извършил „престъпление срещу правото“, като умишлено е постановил несправедливо решение в разрез с фактите по делото, закона и положената клетва. От насрещната страна е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост, както и за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Общото на всички посочени хипотези е, че източник за неправилността на решението е извършено престъпление. За да е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред. Този ред е влязла в сила присъда (респ. споразумение по наказателното дело) или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините, уредени в НПК. В случая молителят оспорва правилността на постановеното от Апелативен съд – Варна решение по причини в съда, но не твърди да е налице престъпление на член/членове на съдебния състав, което да е установено по надлежния ред. Ето защо настоящият съд намира, че от М. С. не са наведени надлежни твърдения за наличието на соченото от него основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. шесто ГПК, което обуславя оставянето на подадената молба без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Ответникът има право на 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,