Определение № 140 от 02.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 671/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. В. срещу определение № 779/30.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 565/2009г. от П. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на О. против заповед № 199/08.04.2009г., издадена по ч.гр.д. № 300/2009г. от В. районен съд и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като общината е уведомена за издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист при налагането на запора по банковата й сметка и приетото запорно съобщение от съдия изпълнителя. Ответникът Л. А. Б., гр. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Производството по ч.гр.д. № 300/2009г. по описа на В. районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от Л. Б. против Общински съвет В. Заповедта за изпълнение е подадена съобразно с данните по заявлението и е връчена на председателя на Общинския съвет на 21.04.2009г. Възражение срещу заповедта е постъпило на 21.05.2009г., подадено от О. В.. За да постанови обжалваното определение П. окръжен съд е приел, че О. В. не е страна в заповедното производство, заповедта за изпълнение е позитивна и не подлежи на обжалване и е депозирана извън всякакви срокове за обжалване на актове на съда по реда на частните жалби. Определението е неправилно. С жалбата, подадена пред П. окръжен съд О. В. е възразила, че Общинският съвет не е самостоятелен разпоредител с общинския бюджет и фактически длъжник се явява О., представлявана от кмета. О. е и юридическото лице, което би могло да бъде страна в заповедното производство, както и лицето, чиято сметка е запорирана. Посочени са данни и за момента на узнаване на издадената заповед за изпълнение и е направено искане за спиране на изпълнението. Настоящият състав на ВКС, с оглед на изложените в жалбата обстоятелства и заявения петитум, намира, че окръжният съд е сезиран с възражение, подадено по реда на чл.423 ГПК, поради което неправилно е прекратил производството по делото. Обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на П. окръжен съд за произнасяне по възражението – “жалба” вх. № 915/22.05.2009г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд