Решение № 5026 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 967/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба от Е. К. К. от гр.Долна Оряховица против решение № 3849/ 28.11.2025г, постановено по адм. дело № 765/2025 г по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Експертно решение (ЕР) № 92504 от заседание №128 от 06.08.2025г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания. Поддържат се подробни доводи за неправилност на съдебния акт, които се свеждат до постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът НЕЛК-Специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Дончев в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ „Д-р С. Кацаров" ЕООД гр. Севлиево, Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, Регионална дирекция "Социално подпомагане"–Велико Търново, Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е ЕР № 92504 от заседание №128 от 06.08.2025г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено изцяло ЕР на ТЕЛК № 90064 от 01.10.2024г. при МБАЛ „Д-р С. Христов“ ЕООД гр. Севлиево като подкрепено от актуалната медицинска документация. С процесното ЕР на ТЕЛК касаторът Е. К. по негово заявление от 10.09.2024г е освидетелстван по документи със 75% трудова неработоспособност за срок от 2 години до 01.10.2026г. Като дата на инвалидизиране е вписана датата 06.05.2006г., водеща диагноза: общо заболяване с код [заличен текст]“. В анамнезата е обсъдено, че лицето страда от [заличен текст] над 15г., като последното му изостряне е от м.11/2023г. с [заличен текст]. За [заличен текст] ТЕЛК е определила 71% по ч.IX, р. XIV, т.2.2, при наличие на [заличен текст]. За придружаващото заболяване с код [заличен текст] са определени 20% по ч.IV, р.VI, т.2.1. за [заличен текст]. За [заличен текст] е отбелязано, че лицето е на системна терапия. Прибавени са 20% от придружаващото заболяване. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата по Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в съответствие с материалния закон. След обсъждане на събраните доказателства и възраженията на Е. К. е приел, че неспазването на срока по чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е несъществено процесуално нарушение. Обоснован е извод, че при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването НЕЛК правилно е приложила материалния закон, включително Методиката за прилагане на отправните точки за оценка, представляваща Приложение №2 към Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Оплакванията за неправилно определен срок на инвалидността и за грешно определена водеща диагноза с оглед посочения код по МКБ са приети за неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Въз основа на безспорно установена фактическа обстановка са изведени правилни правни изводи за законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК. Съгласно чл.63, ал.1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. В случая при определяне процента ТНР от ТЕЛК и НЕЛК е приложена т.2.2 от част 9, раздел 14 „Болести на червата“ от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти. Точка 2 се отнася до [заличен текст] и [заличен текст], като точка 2.1 визира рецидивиращо протичане без усложнения, за което се следва 40 % НТР, а т. 2.2 - [заличен текст], за които се следва 71 % НТР. Според мотивите на медицинското заключение на НЕЛК К. страда от [заличен текст], за каквото заболяване не е отреден самостоятелен код по МКБ-10 (Международна класификация на болестите). В ЕР е вписана основна диагноза[заличен текст] по МКБ-10, който е подкод на код [заличен текст]. Обсъжданият в съдебното решение код по МКБ-10 е за диагноза [заличен текст] и очевидно се отнася за заболявания, които не са класифицирани изрично. Поставянето на диагноза е специализирана медицинска дейност, изискваща експертиза за точно разпознаване на състоянието. Като се има предвид, че членове на ТЕЛК и НЕЛК са лекари, конкретизирането на водещата диагноза на Е. К. безспорно е направено от специалисти въз основа на данните от медицинското досие. В проведеното контролно производство, при изложени в жалбата оплаквания в тази насока, НЕЛК в специализиран състав не е направила корекция на диагнозата. Определената в ЕР водеща диагноза напълно съвпада с отразения за нея код по МКБ-10, с оглед на което не е налице техническа грешка в акта на НЕЛК в сочения от първоинстанционния съд смисъл. От значение за определяне процента НТР са заболяванията, предвидени в Приложение № 1 към НМЕ, а в случая не се установява за най-тежкото увреждане на К. диагнозата да е поставена в противоречие с данните за функционалния дефицит на освидетелстваното лице. Диагнозата [заличен текст] е поддиагноза на [заличен текст], отразяваща анатомичната локализация на болестта. Отправната точка за оценка на работоспособността за двете диагнози[заличен текст] и [заличен текст] е именно т.2.2 от част 9, раздел 14 „Болести на червата“ от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. С оглед на това правилен е крайният правен извод на съда, за който не са необходими специални знания, че оценката на ТНР на К. е определена при вярно отразяване на здравословното му състояние към момента на освидетелстването и при правилно приложение на материалния закон, включително относно срока. Съгласно чл. 69, ал. 1 от НМЕ, продължителността на срока на инвалидността е предоставен в преценката на органите на медицинската експертиза. Въпросът попада в обхвата на оперативна им самостоятелност като в случая не се констатира да са нарушени изискванията за законосъобразното й упражняване. По-краткият срок сочи необходимост от своевременно наблюдение и проследяване на динамиката в здравословното състояние, което е изцяло в полза на касатора като се има предвид също обстоятелството, че на 20.06.2025г е подал заявление-декларация за преосвидетелстване поради влошаване на състоянието му. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че заболяването [заличен текст] не е взето предвид от органите на медицинската експертиза. Видно от процесните ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, в тях заболяването е обсъдено, свързано е със съответната отправна точка и е оценено в съответствие с т.III от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 НМЕ. Данните за други заболявания, установени след подаване на заявлението от 10.09.2024г и имащи значение за определяне на работоспособността, ще бъдат преценявани при разглеждане на заявлението му за преосвидетелстване. Твърдението за липса на доходи поради продължителното производство по обжалване не е аргумент за незаконосъобразност на обжалваното ЕР на НЕЛК, а и в тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.112, ал.8, изр. второ от Закона за здравето, съгласно която през периода на обжалване на ЕР за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. С оглед на изложеното и при липса на пороците, обективирани в чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,