Определение № 1110 от 12.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 591/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 вр. чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. С. В. и С. М. В. срещу определение № 4115/15.12.2023 г. по гр.д. № 4871/2023 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на К. С. В. и С. М. В., с вх. № 260844 от 26.07.2023 г. по регистъра на Окръжен съд Пазарджик, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила на 24.06.2022 г. решение № 260005/14.03.2021 г. по гр.д. № 391/2020 г. по описа на ОС Пазарджик. Ответникът по частната жалба Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) в писмен отговор оспорва жалбата. Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото срещу определение, което подлежи на обжалване и е редовна. По нейната основателност. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният срещу молителите иск по чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), като им е отнето имущество на обща стойност 333 693.51 лева. Съставът на ВКС, постановил обжалваното определение, е приел следното: Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения и представлява самостоятелно и извънинстанционно производство, което се развива само при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл.303 или чл.304 ГПК основания. Последните не могат да се прилагат разширително. Молителите сочат основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, което предвижда като предпоставка за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъде отменено постановление на съд (съдебно решение по преюдициален въпрос) или на друго държавно учреждение (административен акт), на което е основано влязлото в сила съдебно решение. Молителите обаче не твърдят, че решението по иска чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) е основано на друго съдебно решение или административен акт, които впоследствие са били отменени. Според молителите следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, което се е случило след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Подобно твърдение не изпълва хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, въз основа на която се иска отмяна на влезлия в сила акт. Липсата на твърдения за фактите, включени в основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК прави подадената молба за отмяна недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство - прекратено. В частната си жалба К. С. В. и С. М. В. изразяват несъгласие с изводите на ВКС в обжалваното определение и излагат същите доводи, като в молбата си за отмяна: Твърдят, че по аналогия с разрешението по ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, фактът на влизане в сила на оправдателната присъда е такъв от значение за допустимостта на гражданското дело по чл.74 ЗОПДНПИ (отм.), влязлата в сила оправдателна присъда е основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК за поисканата отмяна. Настоящият съдебен състава намира доводите на жалбоподателите за неоснователни по изложените в обжалваното определение съображения, към които няма какво да се добави и към които следва да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК: Молителите (частните жалбоподатели в настоящото производство) не твърдят, че решението по иска чл.74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) е основано на друго съдебно решение или административен акт, които впоследствие са били отменени; твърдяното от молителите обстоятелството, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, което се е случило след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, не изпълва хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, въз основа на която се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Подобни изводи не могат да се изведат от разрешението в посоченото ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от настоящото производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а ответникът не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът