Определение № 2332 от 26.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2022 г.

Производството е по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК. Подадена е молба от М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А. за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20239210401440 на ЧСИ С. П. до постановяване на определение по чл. 248 ГПК от състава на ВКС по настоящото дело. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 1724 от 20.06.2023 г. по настоящото дело съставът на Върховния касационен съд, по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 1107 от 28.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 432/2022 г. и е осъдил касаторите М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А. да заплатят общо на К. К. Р. сумата в размер на 25 000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от касаторите за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, присъдени в касационното производство, която е в етап на администриране. Искането за спиране на изпълнителното производство е неоснователно. Молбата не може да бъде уважена по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК, пради посочените съображения, всяко от което е самостоятелно основание за отказа: 1/липсва висящо дело, за да е допустимо обезпечаване в хипотезата на чл. 389 ГПК; 2/ легитимирана страна да иска обезпечаване по чл. 389 ГПК е ищецът – онзи, който съгласно чл. 391, ал. 1 ГПК ще бъде затруднен да осъществи правата си по решението, като ответинкът по иска не е легитимиран да иска обезпечаване на свой материален интерес по същотото дело, по реда на чл. 389 ГПК, а подобна легитимация не може да се извлече само от видовете обезпечителни мерки; 3/Спирането на изпълнението по реда на чл. чл.282, ал.2 ГПК е също вид обезпечение, което е дадено на жалбоподателите, но то е допустимо само по висящо пред ВКС производство по материалноправния спор. Както е изяснено с ТР № 6/2014 от 23.10.2015 год. на ОСГТК на ВКС произнасянето по цитираната разпоредба има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Висящото производство по чл. 248 ГПК не възобновява висящността на въззивното решение. При евентуално изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за съдебноделоводните разноски (само тези за касационно производство!), ако изпълнение е проведено за по-голяма сума, страните имат на разположение възможност да се снабдят с обратен изпълнителен лист за евентуално надвзветото. При така изложеното, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за спиране на изпълнителното производство Мотивиран от горното, съдът