Определение № 174 от 15.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1797/2019 г.
ВКСII търговско отделение15.09.2020 г.докладчик Николай Марков
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определение №433 от 19.06.2020 г. по т.д.№1797/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на Д. Г. А. разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС от 4 000 лв. на 2 647.50 лв. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на касатора „Леском“ ЕООД за изменение на постановеното по делото определение №433 от 19.06.2020 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 4 000 лв., до предвидения в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер. Ответникът по молбата /и по касационната жалба/ – Д. Г. А. заявява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 4 000 лв., като ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски. Разгледана по същество молбата е основателна. Производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. По изведените от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, е налице трайно установена, вкл. и задължителна съдебна практика на ВКС, както е прието в определението, чието изменение се иска, а правната защита на ответника в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание. С оглед изложеното и предвид обжалваемия пред ВКС интерес, присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. се явяват прекомерни, поради което и следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 2 647.50 лв., като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото определение №433 от 19.06.2020 г. в частта му за разноските. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 284, ал. 3 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 9, ал. 3