Определение № 4313 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2022 г.

Производството е с правно основание чл.307 ГПК. Образувано е въз основа на молба за отмяна № 269626 от 3.08.2022г. /неправилно озаглавена „касационна жалба“/, подадена от Н. П. Д. от [населено място] на влязло в сила въззивно решение № 717 от 10.07.2020г. по в.гр.д. № 308 по описа за 2020г. на ОС Пловдив /недопуснато до касационно обжалване с определение № 82 от 16.02.2022г.по гр.д.№ 3004/2021г.на ІV г.о. на ВКС/, с което е са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. След предоставена на молителката възможност за конкретизацияна на основанието за отмяна, тя е подала на 18.08.2022г. молба, в която е посочила, че се позовава на чл.303, ал.1, т.2 ГПК: „поради неистинност на документ – доклад за извършеон нарушение на трудовата дисциплина, констатирано от С. Д. на 16.11.2018г., 9.00ч.“, защото „този доклад е лъжа, клевета, тормоз на работното място и нарушаване на достойнството…“ В конкретизиращата молба са развити и доводи за неправилност на постановения окончателен съдебен акт, с който е разрешен трудовият спор. Докумните, които са приложени към молбата са: обяснение, молба за отпуск, копия от документи за бонуси и за заплата. След като са й били предоставини още две възможности за конкретизация на основанията за отмяна, молителката е подала две молби /от 22.08.2022г. и от 27.09.2022г./, в които е потвърдила вече заявеното от нея в молбата от 18.08.2022г. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от „Сенсата технолоджис България“ ЕООД, представлявано от прокуриста Т. Елст, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г., с който се оспорва нейната допустимост поради липса надлежно посочено основание по чл.303 ГПК. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на допустимостта на така постъпилата молба за отмяна, както и във връзка с възраженията на ответната страна, намира следното: Отмяната, по реда на чл.303 и сл. ГПК, е самостоятелно извънинстанционно производство, което няма за предмет проверка на правилността на влезлия в сила съдебен акт. Доколкото е обусловено от наличието на някое от изчерпателно посочените в закона основания, законът /чл.306 ГПК/ възлага в тежест на молителя задължение да посочи в молбата си точно и мотивирано изложение, във връзка с конретно посочено от него основание за отмяна по чл.303 ГПК, както и да изложи твърдения за фактите и обстоятелствата, които го обосновават, като изискване за редовност на молбата му. Съгласно приетото в т.10 от ТР № 7 от 31.02017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна и за нея Върховният касационен съд следи служебно. В случая, настоящият съдебен състав намира подадената молба за отмяна за недопустима. Посоченото от молителката основание е чл.303, ал.1, т.2 ГПК и тя се позовава на неистинност на документ – доклад за извършено нарушение на трудовата дисциплина, но не представя доказателства за това, че неговата неистиност е установена по надлежния за това ред. От това че нито се твърди, че съществуват, нито се представят - влязла в сила присъда, респ. споразумение по назателно дело или влязло в сила решение по чл.124, ал.4 ГПК, следва че към момента на подаване на молбата за отмяна не е установено по надлежния ред, че документът на който молителката се позовава е неистински, а това изключва наличието на твърдяното от нея основание. Посочената нередовност многокртно е било констатирана от съда, като на страната трикратно е давана възможност за отстраняваното й. Липсата на установено надлежно основание, по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК за отмяна, налага приемането на подадената молба за недопустима и оставянето й без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд