Определение № 50473 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 48/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д., чрез нейния пълномощник адвокат П. К., срещу определение №191/30.08.2021г. по в.т.д. № 273/2021г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви търговски състав, с което е оставена без уважение подадената от нея молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 34 от 23.06.2021г. в частта за разноските. Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Изразява несъгласие с извода на съда, че в хипотезата на обективно кумулативно съединени искове адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цените на предявените искове. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение се дължи по всеки отделен иск, респ. минималният му размер се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], поддържа, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството по в.т.д. №273/2021г. на Пловдивски апелативен съд е приключило с постановяването на решение № 34 от 23.06.2021г., с което след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение на Старозагорски окръжен съд предявените от М. М. Д. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са уважени в следните размери: 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; 1660,20 лв. - обезщетение за имуществени вреди, от които 1480 лв. - извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата и 180,20 лв. –разходи за болничен престой. В полза на процесуалния представител на ищцата - „К. и съдружници – адвокатско дружество“, е присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на по 1967,37 лв. с ДДС за първоинстанционното и за въззивното производство. По реда на чл.248 от ГПК ищцата е направила искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските с доводи за неправилно определен минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение. С обжалваното в настоящото производство определение искането е оставено без уважение. За да отхвърли същото, въззивният съд е приел, че приложима при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Изложил е съображения, че при осъществяване на адвокатска защита на един ищец срещу един ответник по няколко обективно кумулативно съединени оценяеми иска адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на обективно съединените искове. По приложението на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за мининималните размери на адвокатските възнаграждения, е формирана трайна практика на ВКС обективирана в определение №146/04.04.2022г. по ч.т.д. №358/2022г. на ВКС, II т.о., определение №77/24.02.2022г. по ч.т.д. №1692/2021г. на ВКС, I т.о. и определение №404/26.10.2020г. по ч.гр.д. №2883/2020г. на ВКС, IV г.о. В същите е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., че под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове поотделно минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските. Нормата на чл.72, ал.2 от ГПК предвижда при предявяване на различни интереси събиране на държавна такса от всеки интерес. По аргумент от възпроизведените разрешения в практиката на ВКС, основателни са доводите на частната жалбоподателка, че при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение въззивният съд е изходил от неправилното разбиране, че минималното адвокатско възнаграждение се изчислява на база на сбора от цените на предявените искове. В случая се касае до два обективно кумулативно съединени осъдителни иска - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1660,20 лв. Поради това при преценката за минималното адвокатско възнаграждение следва да се съобразят правилата на чл.2, ал.5 вр. чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. Следва да се съобрази и регистрацията по ЗДДС на адвокатското дружество, представляващо ищцата, с оглед на което към определеното минимално адвокатско възнаграждение следва да се включи и ДДС. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че са предявени две отделни претенции за обезщетения за имуществени вреди: 1480 лв. - извършени разходи за ортопедична плака във връзка с претърпяната оперативна интервенция по фиксация на фрактурата и 180,20 лв. – разходи за болничен престой. Предявената претенция за обезщетение за имуществени вреди е една, с общи правопораждащи факти, като преценката за нейната основателност изисква съдът, без да се произнася с отделен диспозитив за всяко перо, да обсъди и вземе отношение по всяка конкретна вреда, за която се твърди, че е настъпила. В този смисъл е и определение № 325 от 27.05.2013г. по ч.гр.д. №3208/2013г. на ВКС, III г.о., с което е дадено тълкуване, че когато е предявен наведнъж, искът за обезщетение на имуществени вреди от едно противоправно поведение има едно основание и един петитум, а посочването на различни суми за извършени разходи и пропуснати ползи /когато предявения иск е конкретизиран по пера/ не са отделни основания на обективни искове с отделни петитуми. С оглед изложеното дължимото минимално адвокатско възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 1730 лв., без ДДС и 2016 лв., с ДДС /чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата/; а по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е в размер на 346,20 лв., без ДДС и 415,44 лв., с ДДС /чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата/. Общо стойността на минималните възнаграждения е в размер на 2 431,44 лв., с ДДС, за всяка инстанция или общо 4862,88 лева, с ДДС. С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати на „К. и съдружници – адвокатско дружество“ на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумите от по 2 776,32 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство съответно за първата и за въззивната инстанция или общо 4862,88 лева, с ДДС. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение