Определение № 1884 от 17.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 46/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.248,ал.3 ГПК: Образувано е по частна жалба на ЗК“Лев Инс“АД срещу определение № 2455 от 01.10.2024г. по в.гр.д.№ 244/2024г. на САС. С него в производство по чл.248,ал.1 ГПК е оставена без уважение молбата на застрахователното дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА, присъдено на безплатно осъществилия процесуално представителство на въззиваемата страна пълномощник. С частната жалба се иска отмяна на определението и отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство, а в евентуалност - намаляване на определената с решението сума от 9 850 лв. до размерите, посочени в Наредбата за заплащане на правната помощ. Твърдението е, че обжалваният акт е в противоречие с решението по дело С-248/22г. на СЕС при изрично позоваване в молбата по чл.248 ГПК на прекомерност на присъденото с въззивното решение възнаграждение. Писмен отговор на частната жалба не е постъпил. За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното: С определение № 1159 от 11.04.2025г. по т.д.№ 47/2025г. по описа на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“АД на решение № 692 от 10.06.2024г. по в.гр.д. № 244/2024г. на Апелативен съд София за потвърждаване на решението по гр.д.№ 5720/2022г. на СГС и осъждането на застрахователното дружество да заплати на ищцата И. Л. С. сумата 130 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. П.. С постановяване на определението са налице предпоставките за произнасяне по настоящата частна жалба. През въззивната инстанция е осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл.38,ал.1 ЗА на ищцата И. С., родена 2009г., действаща със съгласието на майка си срещу подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, с която е претендирано отхвърляне на уважения от първоинстанционния съд иск за сумата 130 000лв. От името на въззиваемата е депозиран писмен отговор, в който пълномощникът е поискал присъждане на възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА, което с решението за потвърждаване на първоинстанционния акт е определено в размер на 9 850 лв. Молбата по чл.248 ГПК на въззивника за изменение на решението в частта за разноските и отхвърляне на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно осъществена защита, респ. за намаляване поради прекомерност до размерите, установени с Наредбата за правната помощ, е оставена без уважение. Частната жалба е допустима и частично основателна. Константната практика на ВКС (ч.гр.д.№ 83/2024г. на 1 г.о., гр.д.№ 5303/2023г. на 3 г.о., ч.гр.д.№ 2100/2024г. на 2 г.о., т.д.№ 355/2024г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 2559/2024г. на 2 т.о., ч.т.д. № 2450/2020г. на 2 т.о.), формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004г., не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др. При съобразяване на тази практика, доводът за несъразмерност на определеното и присъдено от САС възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА от 9 850 лв. е основателен. С оглед правната и фактическа сложност на делото, предвид обема на осъществените от процесуалния представител правни действия, при съобразяване на изискването за разумно и справедливо овъзмездяване на адвокатския труд, настоящият състав счита, че възнаграждението, дължимо за осъществената безплатно правна защита на ищцата по въззивната жалба на застрахователното дружество, е в размер на 2 500лв. Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, доказателства не са събирани, а за първоинстанционното производство, което се е развило при значителна фактическа сложност на спора - приобщен значителен обем писмени доказателства, изслушване на свидетелски показания на четирима свидетели, на две експертизи, проведени пет съдебни заседания, определеното от СГС възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА е в размер на 3 926лв. Неоснователно е искането за частния жалбоподател за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение, дължимо на основание чл.38,ал.2 ЗА. Осъществяването на безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА поражда право за процесуалния представител - адвокат, да получи възнаграждение за работата си в размер, определен от съда. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за съобразяване и прилагане на размерите на възнагражденията, установени с Наредбата за правната помощ. Процесуалното представителство пред съд, поето при условията на чл.38 ЗА, е извън приложното поле на Закона за правната помощ, поради което Наредбата за заплащане на правната помощ е неприложима при определяне на неговия размер. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.