Определение № 2976 от 29.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1853/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по подадени от страните по делото частни жалби срещу Определение № 66/29.01.2026г. по в.г.д. № 206 от 2025г., поправено по реда на чл.248 ГПК с Определение № 678/06.10.2026г., с което състав на Окръжен съд – Хасково по молба на адв. Р. И. на основание чл.248 от ГПК е изменил постановеното по делото Решение № 394/10.12.2025г. в частта за разноските, с която „Уникредит Булбанк“АД е осъдено да й заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА чрез увеличение на присъдения размер от 720 лв. /368.13 евро/ до 1 440 лв. /736.26 евро/ и е отхвърлено искането й до пълния претендиран размер от 2 160 лв. /1104.39 евро/. Частната жалба на „Уникредит Булбанк“АД е насочена срещу определението в частта, с която в полза на адв. Р. И. е присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА над първоначално определения размер от 720 лв., а тази на адв. Р. И. – в частта, с която не е уважено искането й за присъждане на претендираното адв. възнаграждение в цялост – до сумата от 2 160.24 лв. „Уникредит Булбанк“АД е депозирало отговор на подадената от адв. И. частна жалба, докато последната не е депозирала становище по подадената от дружеството частна жалба срещу същото определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби срещу постановеното от въззивния съд в производство по чл.248 ГПК определение са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, частните жалби се преценяват като неоснователни по следните съображения: С Решение № 394 от 10.12.2025 г. по в. г. д. № 206/2025 г. на Окръжен съд – Хасково е потвърдено Решение № 752/14.10.2025г., постановено по гр.д. № 811/2021г., с което Районен съд – Хасково е приел за установено по отношение на „Уникредит Булбанк“АД, че Р. Д. Г. и Г. П. Г. не дължат по договор за ипотечен кредит сумата от 10 000 евро, предявен частичен иск от общата сума от 20 000 евро – главница по договора. С оглед изхода от спора въззивният съд е разпределил отговорността за разноски като е осъдил „Уникредит Булбанк“АД да заплати на адв. И. сумата от 720 лв. / или 368.13 евро / - възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за процесуално представителство за въззивната инстанция, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.3 вр. чл.9 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Сезиран от процесуалния представител на ищците адв. И. с молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските досежно присъденото й по реда на чл.38 ЗА с оглед изхода от спора възнаграждение за въззивната инстанция, с обжалваното определение въззивният съд е намерил искането за основателно. В тази връзка е изложено единствено, че присъдено с решението адвокатско възнаграждение от 720 лв. „е изчислено неправилно, вместо правилно изчислени и дължими 1440 лв.“ С оглед на това, с обжалваното определение по реда на чл.248 ГПК в полза на адвокат И. са присъдени допълнително 720 лв. на основание чл.38 ЗА. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Първо следва да се посочи, че образуваното по частните жалби производство подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК – обжалва се постановено от въззивен съд определение по чл.248 ГПК. Следователно не се дължи представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по формулираните въпроси в приложеното от „Уникредит Булбанк“АД изложение на касационни основания. Основният спорен с оглед оплакванията на частните жалбоподатели въпрос касае размера на присъденото по чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в полза на осъществилата безплатна правна защита на ищците адв. И.. Настоящият състав на ВКС напълно споделя крайния извод на решаващия съд, че възнаграждение от 1 440 лв. /736.26 евро/ е справедливият размер на цената на предоставената услуга с оглед материалния интерес, обоснован от размера на уважения иск за 10 000 евро, обема на осъществената от процесуалния представител на ответниците защита, включващ: изготвяне и представяне на подробно мотивиран отговор на въззивната жалба, участие в едно съдебно заседание, депозиране на писмена защита, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, поради което изложените от „Уникредит Булбанк“ АД в частната жалба доводи са неоснователни. Като неоснователни се преценяват и възраженията в частната жалба на осъществилата безплатното процесуално представителство на ответниците по спора – адв. И.. Основното й оплакване за несъобразяване от съда, че дължимото в случая минимално възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на 2 160.24 лв., е в противоречие на постановките на решението на СЕС по дело С – 438/22 от 25.01.2024г. Аргументът в частната жалба за значителна правна и фактическа сложност на делото не може да бъде споделен, доколкото в рамките на въззивното производство не са приемани и обсъждани нови доказателства и възражения, а по предмета на спора, свързан с потребителска защита във връзка с нищожност на договор за ипотечен кредит, е налице утвърдена практика на ВКС по спорните въпроси и засилено служебно начало при прилагане на потребителската защита. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение