Определение № 4589 от 02.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. В. Б. срещу определение № 39/14.01.2025 г. на Административен съд Шумен по адм. д. № 471/2024 г. Доводите на жалбоподателят са за неправилност на съдебния акт заради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди пропуск на съда да изпълни задълженията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, като му укаже кой е подлежащия на обжалване административен акт в хипотезата на мълчаливо потвърждаване при оспорването по административен ред; неизпълнение на задълженията за проверка на административния акт в обхвата по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК. Оспорва изводите на съда за предмета на търсената защита. Иска отмяна на определението и връщане на делото на първвоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С арг. от чл. 160, ал. 1, изр. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК на ответника по частната жалба не е връчван препис от нея. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред Адм. съд Шумен е образувано по жалба на Р. В. Б. против мълчалив отказ на кмета на община Връбница да се произнесе по жалба срещу акт за установяване на задължение по чл. 107, ал.3 ДОПК № 2224-768/08.08.2024 г., издаден от длъжностно лице длъжностно лице с функциите на орган по приходите при община Връбница. С оспореното определение Адм. съд Шумен е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Като основание за недопустимост на съдебното производство е възприето липсата на предмет на делото, доколкото при действието на чл. 156, ал. 4 ДОПК непроизнасянето от решаващия орган при административното оспорване в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК се смяна за мълчаливо потвърждение на обжалвания акт – в случая АУЗ. Определението е правилно. Диспозитивното начало в процеса обвързва съда със заявения от жалбоподателя предмет на делото. Търсената от Р. Б. защита е срещу мълчалив отказ на решаващия орган при оспорването на АУЗ по адмиинистративен ред. При действието на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК неуспешното оспорване на административния акт по административен ред концентрира за единствено възможен предмет на оспорване пред съда първоначалния индивидуален административен акт. В случая това е АУЗ. Фикцията на чл. 156, ал. 4 не предполага друг възможен предмет на оспорване. Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо /вж. чл. 159, т. 1 АПК/. Частният жалбоподател е получил от първостепенния съд процесуалното съдействие по чл. 151, ал. 2 във вр. с чл. 149, ал. 1 и чл. 145, ал. 1, т. 2 ДОПК за надлежно упражняване на правото му на достъп до съд. Това е проявление в съдебната фаза на процеса на общото задължение на съда по чл. 9, ал. 4 АПК. Позоваването на чл. 9, ал. 3 АПК е неотносимо. Неотносимо е и позоваването на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК освен заради приложимостта на друг процесуален закон – ДОПК и заради обусловеността на очакваната от съда проверка от съществуването на правото на съдебно производство. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,