Определение № 5981 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Я. Г. Н. от гр.Бургас чрез процесуалния си представител адв. Р. Шангова, подадена срещу определение № 2855/27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 303/2025 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се доводи, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 АПК, поради които претендира същото да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на спора по същество. Ответната страна - кмета на Община Малко Търново не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че са подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима, а разгледана по същество – е неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Я. Г. Н. от гр.Бургас против Писмо изх. № 94-00-152/03.02.2025г. на кмета на Община Малко Търново, с което въвъ връзка с констатирано нарушение на чл.5, ал.1, т.14 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община Малко Търново е предписано на жалбоподателя в 20-дневен срок от получаване на писмото да освободи завзетото общинско място, с предупреждение, че в случай на неизпълнение ще бъдат приложени административнонаказателните разпоредби на наредбата и ще му бъде наложена съответната глоба. За да остави без разглеждане жалбата, административният съд в хипотезите на чл. 159, т. 1 от АПК е приел е, че писмото не представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, поради което съдебното производство е лишено от предмет, поради това, че с него административният орган е предприел предварителни действия по административнонаказателна процедура на основание посочената Наредба, не се касае за административно производство по установяване на незаконен строеж, по отношение на който да е разпоредено премахване, в който случай производството приключва не с предписание, а със заповед за премахване на незаконен строеж. Предвид това, че даденото предписание обективирано в оспореното писмо не подлежи на оспорване по реда на административното правораздаване, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Определението е правилно. От съдържанието на писмото се установява, че по своята същност само по себе си то не ангажира правни последици, които да засягат пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, тъй като има предупредителен характер. Дали е извършено нарушението и дали ще последва санкция за неизпълнение на предупреждението е въпрос на бъдещо административно или административно-наказателно производство, което ще приключи със съответния акт, който ще засяга пряко правната сфера на жалбоподателя и този акт ще бъде предмет на евентуално оспорване. Поради това и обжалваното писмо е изрично изключена от съдебен контрол с разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр. 2 АПК /ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. /, изключваща от кръга на подлежащите на самостоятелно обжалване актове, тези, които са част от производства по издаване на индивидуални административни актове, защитата срещу които може да бъде осъществена в производството по обжалване на акта, с който ще приключи административното производство. Следователно, не намира основание твърдението на частния жалбоподател, че с оспореното писмо се засягат техни права и законни интереси - това право може да бъде упражнено при обжалването на крайния акт. Такъв вид актове са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове и защитата срещу тях следва да се осъществи в производството по обжалване на крайния индивидуален административен акт, с който ще приключи административното производство. При тази законова регламентация оспорваната заповед не подлежи на самостоятелно обжалване, както правилно е приел първоинстанционния съд. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на подадената жалба съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Следователно, като е приел, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването пред административния съд е недопустимо, Административен съд - Бургас е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение