Определение № 1883 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 449/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. чл. 248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, подадена срещу Определение № 551/08.10.2025г., постановено по в.гр.д. № 184/ 2025г., с което състав на Окръжен съд – Враца е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските - за присъдените в полза на Ц. С. Т. и М. Е. Б. суми. Сочи за несъобразено от съда, че подадената от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД въззивна жалба е уважена почти изцяло и че съдът не е сезиран с жалби от въззиваемите страни, по които да се е произнесъл с решението и вследствие на тяхното уважаване да им се присъдят разноски. Ответниците по частната жалба - Ц. С. Т. и М. Е. Б. депозират писмени отговори, с които изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу постановеното от въззивния съд по реда на чл.248 ГПК определение е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Като неоснователни се преценяват възраженията на частния жалбоподател за несъобразено от съда, че подадената от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД въззивна жалба е уважена почти изцяло и че страните, на които са присъдени разноски не са подали въззивна жалба, която да е уважена. Правилно в постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, предмет на настоящото производство, съдът е установил, че подадената от застрахователното дружество въззивна жалба е уважена частично, като следва да се допълни, че първоинстанционното решение в осъдителната част е обжалвано изцяло от същата страна. След съобразяване, че по главните искове въззивната жалба е приета за изцяло неоснователна и първоинстанционното решение в тази част е потвърдено, правилно е преценено, че на ищеца Ц. С. Т. се дължи присъждане на разноски в пълния им претендиран размер от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. По отношение на обратните искове въззивният съд е отчел промяната в крайния резултат и в съответствие с правилата на чл.78, ал.1 и 3 ГПК е разпределил отговорността за разноски. Възражението в частната жалба за недължимост на разноски в полза на насрещните страни, доколкото същите не са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е също неоснователно. Същото противоречи на правилото на чл.78, ал.3 ГПК за възмездяване на страната с оглед изхода на спора за сторените разноски във връзка с осъществената от нея защита срещу подадена от насрещната страна искова молба, въззивна или касационна жалба. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение