Определение № 9595 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Определение № 34097 от 01.09.2026 г., постановено по адм. дело № 10937/2026 г. Административен съд София – град (АССГ), III-то отделение, 73-ти състав, е оставил без уважение искането на М. Ч. А. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM-1989806 от 06.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наредено временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. Срещу така постановеното определение първоначално е била подадена частна жалба от Сдружение „Информа“, с ЕИК: 131391772, чрез адв. Х. Расташки, като впоследствие с молба с вх. № 32030/10.09.2026 г. по описа на АССГ е направено уточнение, че частната жалба е депозирана от името на М. Ч. А., с [ЕГН], от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Х. Расташки. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, като се излагат конкретни доводи в този смисъл. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на АССГ като неправилно и вместо него - да постанови друго такова, с което да спре предварителното изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1989806 от 06.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, ОДМВР – гр. Пловдив. Ответният по частна жалба - младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, ОДМВР – гр. Пловдив, не взема становище по основателността на частната жалба на М. Ч. А.. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от М. Ч. А., срещу Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1989806 от 06.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, ОДМВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП е наредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. Наред с жалбата било депозирано и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ, което било мотивирано с доводи, че отнемането на СУМПС ще доведе до невъзможност А. да изпълнява битовите, семейните и търговските си задължения (като управител на три търговски дружества), респективно - до лишаване от месечни доходи и прекратяване на търговската му дейност. За да остави без уважение искането, първоинстанционният съд е приел, че М. Ч. А. не е доказал настъпването на значителна или труднопоправима вреда в резултат на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Изложил е мотиви, че липсват твърдения за наличието на вреди, които да могат да се противопоставят на презюмирания обществен интерес от предварително изпълнение на издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Определението на Административен съд София – град е правилно и законосъобразно. В частната жалба на М. Ч. А. се поддържат оплаквания за неправилност на определението на АССГ. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал фактите по делото в тяхната съвкупност, като е игнорирал както вероятната основателност на жалбата на А. срещу заповедта за прилагане на ПАМ, така и трудно поправимите вреди, които биха настъпили за него. Изложени са и аргументи по отношение законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1989806 от 06.08.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив, ОДМВР – гр. Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „дд“ от ЗДвП е наложена ПАМ, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването ѝ следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния ѝ размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. При тази правна уредба, прилагането на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Именно поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. В този аспект обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че А., който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. Това заключение не се променя от обстоятелството, че предварителното изпълнение на мярката ще осуети възможността на нейния адресат да изпълнява своите битови, семейни и търговски задължения - обстоятелства, които не биха могли да се квалифицират като „нови“ по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно. Освен това същите са общовалидни и относими по принцип към последиците от всяка ПАМ от този вид. Според трайното разбиране на ВАС, значителна или трудно поправима вреда е само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред и която може да се противопостави на охранявания обществен интерес. В случая, временната невъзможност на А. да упражнява своето право на управление всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни, а нейното незабавно изпълнение е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател със същата степен на значимост. Останалите доводи в частната жалба не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите касаят законосъобразността на оспорената заповед и са ирелевантни към преценката за основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. При липсата на законоустановените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обосновано първоинстанционният съд е приел, че предявеното от М. Ч. А. искане се явява неоснователно. Като е отхвърлил същото - АССГ е постановил едно правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,