Определение № 2730 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2075/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 407, ал. 1 ГПК и чл. 277 ГПК. Образувано е по подадени от Т. В. Л. - чрез адв. Н. Б., частни жалби с вх. № 21980/29.07.2026 г. и вх. № 22813/10.08.2026 г. срещу разпореждане № 1144 от 29.07.2026 г. по т. д. № 23/2026 г. на Апелативен съд - София, с което по молба на Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист съгласно диспозитива на постановеното по същото дело осъдително въззивно решение № 371 от 14.07.2026 г. без разноски. В двете частни жалби (които имат идентично съдържание) се поддържа, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като с него съдът се е произнесъл по искане за издаване на изпълнителен лист, направено от лице, което не е процесуално легитимирано и няма представителна власт по отношение на „Рила Лейк“ АД (н.), чиито органи са с прекратени правомощия и дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си по силата на закона и на решение № 260085 от 18.08.2025 г. по т. д. № 417/2015 г. на Софийски градски съд, с което е обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 ТЗ. Излагат се доводи, че след обявяване на „Рила Лейк“ АД в несъстоятелност единствено синдикът има законно право да иска издаване на изпълнителен лист за дружеството и притежава правомощия да се грижи, да попълва и да разходва масата не несъстоятелността под контрола на съда по несъстоятелност и на кредиторите; че доколкото разпореждането позволява на „трето изцяло нелегитимирано лице“ да извършва действия, които законът поверява изцяло на синдика, за частния жалбоподател е налице правен интерес от неговото обжалване. В подкрепа на доводите за недопустимост на разпореждането се препраща към практика на ВКС, обективирана в определение № 1139/24.11.2023 г. по ч. т. д. № 8/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. Във връзка с наведените оплаквания и доводи се правят искания за обезсилване на обжалваното разпореждане, ведно с изпълнителния лист, и за оставяне без разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист. В хода на администриране на частните жалби е подадена молба от Т. В. Л. - ответник по уважения с въззивното решение осъдителен иск, съдържаща искане за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане на основание чл. 277, изр. второ ГПК. Искането е обосновано с твърдения, че въз основа на изпълнителния лист, издаден в производството по т. д. № 23/2026 г. на Апелативен съд - София по молба на нелегитимирано лице, срещу Т. В. Л. е образувано изпълнително дело № 20268480400724 по описа на ЧСИ Р. А. и се осъществява принудително изпълнение, с което се реализира сериозно увреждане на масата на несъстоятелността на „Рила Лейк“ АД (н.), тъй като събраните в хода на изпълнението суми няма да се разпоредят в полза на масата на несъстоятелността чрез синдика и под контрола на съда по несъстоятелност, а ще се получат от неправоимащо лице и така ще се увредят всички кредитори на несъстоятелността. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подадени отговори от „Рила Лейк“ АД (н.) - чрез адв. Е. Л. - Т., и от Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. - дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Търговския регистър към Търговската камара на Нидерландия Изток, представлявано по делото от адв. В. Н.. В отговорите са изложени съображения за неоснователност на частните жалби и са изразени становища за оставянето им без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните жалби са допустими - подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 407, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 371 от 14.07.2026 г., постановено по т. д. № 23/2026 г. на Апелативен съд - София, е отменено решение № 260073 от 21.07.2025 г. по т. д. № 173/2020 г. на Софийски градски съд и е осъден Т. В. Л. да заплати на „Рила Лейк“ АД (н.) сумата 100 000 евро по предявен като частичен от 350 000 евро иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 240а ТЗ, която сума представлява част от сумата 150 000 евро - дължимо обезщетение за причинени от Т. В. Л. на „Рила Лейк“ АД (н.) вреди от неизпълнение на задължението му да даде отчет в качеството на изпълнителен директор и да уведоми дружеството за сключен анекс на 25.01.2012 г. към договор от 08.05.2008 г. между „Рила Лейк“ АД (н.) като възложител и „Интермекс Р. - Д. Сие“ АД като изпълнител с включена в анекса нова клауза към договора, а именно - задължение за неустойка за „Рила Лейк“ АД (н.) при забава в плащане на възнаграждението от 200 000 евро на изпълнителя в размер на един процент върху сумата от 200 000 евро, но не повече от 75 % от нея, която неустойка е достигнала до сумата 150 000 евро, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г. до окончателното плащане. Исковата претенция за заплащане на присъденото с въззивното решение обезщетение на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ е предявена от „Рила Лейк“ АД (н.), а претенцията за заплащане на обезщетение в полза на „Рила Лейк“ АД (н.) на основание чл. 240а ТЗ - от Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. в качеството му на акционер с 10 % участие в капитала на „Рила Лейк“ АД (н.). След постановяване и обявяване на въззивното решение Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. е подало до Апелативен съд - София молба с вх. № 21426/22.07.2026 г., с която е поискало да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК в полза на „Рила Лейк“ АД (н.) за присъдените с решението суми. По повод на молбата е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане от № 1144 от 29.07.2026 г., с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист по молбата на Ханделс-ен Дийнстерленингсондернеминг Хидма Б. В. (с погрешно посочен вх. № 21798/27.07.2026 г.) „съгласно диспозитива на въззивното решение без разноски“. Обжалваното определение е допустимо и правилно, а частните жалби срещу него са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Съгласно чл. 405, ал. 1 ГПК изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Процесуалноправната легитимация за подаване на молба по чл. 405, ал. 1 ГПК е обусловена от материалноправната легитимация, произтичаща от подлежащия на принудително изпълнение акт от кръга на посочените в чл. 404 ГПК. Когато изпълнителното основание е осъдително съдебно решение за парично вземане, легитимиран да поиска издаване на изпълнителен лист е ищецът (кредиторът), в чиято полза е присъдено вземането и разполага с право на принудително изпълнение за неговото удовлетворяване. С обжалваното разпореждане е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение, с което частният жалбоподател Т. В. Л. е осъден да заплати на „Рила Лейк“ АД (н.) сумата 100 000 евро, дължима според диспозитива на решението на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и чл. 240а ТЗ. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. - дружество, което в качеството на акционер, притежаващ 10 на сто от капитала на „Рила Лейк“ АД (н.), е упражнило признатото в чл. 240а ТЗ право да предяви иск за търсене на отговорност от ответника за причинени на акционерното дружество вреди от действия, извършени при изпълнение на функциите му на изпълнителен директор. Искът е предявен в защита на правата на „Рила Лейк“ АД (н.), като в исковия процес Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. е участвало в самостоятелно процесуално качество като съищец, наред с „Рила Лейк“ АД (н.), претендирайки осъждане на ответника да заплати на „Рила Лейк“ АД (н.) обезщетение за причинените вреди. Въззивният съд е постановил решение, с което е уважил исковете и е осъдил ответника да заплати обезщетение на „Рила Лейк“ АД (н.) на основание чл. 2440, ал. 2 ТЗ и чл. 240а ТЗ, като съгласно чл. 404, т. 1 ГПК неговото решение подлежи на принудително изпълнение. Предвид съдържанието на осъдителния диспозитив на решението процесуалната легитимация за подаване на молба по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист принадлежи на ищеца „Рила Лейк“ АД (н.) - носител на съдебно признатото и присъдено с решението вземане. Въпреки, че не е носител на вземането, Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. също разполага с процесуална легитимация за подаване на молба по чл. 405 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на „Рила Лейк“ АД (н.), като в производството за издаване на изпълнителен лист дружеството действа в качеството на процесуален субституент по смисъла на чл. 26, ал. 4 ГПК на носителя на подлежащото на принудително изпълнение вземане и в защита на неговите права и интереси (в този смисъл определение № 507/01.07.2014 г. по ч. т. д. № 1103/2014 г. на ВКС, І т. о., на което се е позовал процесуалният представител на „Рила Лейк“АД (н.) в отговора на частната жалба). Аргумент за този извод се съдържа в самата молба по чл. 405 ГПК, с която Ханделс-ен Дийнстферленингсондернеминг Хидма Б.В. не е поискало издаване на изпълнителен лист в своя полза, а в полза на „Рила Лейк“ АД (н.) - носителят на подлежащото на принудително изпълнение вземане. Молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от легитимирано лице, поради което разпореждането, с което тя е уважена, не е недопустимо и няма основание да бъде обезсилвано. По същество разпореждането е правилно, тъй като е издадено при наличие на предвидените в процесуалния закон - чл. 405, ал. 1 вр. чл. 404, т. 1 ГПК, предпоставки. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че след като „Рила Лейк“ АД (н.) е обявено в несъстоятелност с решение на съда по чл. 710 ТЗ, единствено легитимиран да иска издаване на изпълнителен лист е синдикът на дружеството. Като ищец в производството, по което е постановено осъдителното въззивно решение, несъстоятелното дружество разполага със самостоятелно право да поиска издаване на изпълнителен лист с цел провеждане на принудително изпълнение за удовлетворяване на присъденото му с решението вземане. Синдикът на дружеството не е упражнил това право съобразно правомощията си по чл. 658, ал. 1 ТЗ и по аналогия с чл. 134, ал. 3 ЗЗД при неговото бездействие не е съществувала пречка издаването на изпълнителен лист в полза на несъстоятелното дружество да бъде поискано от участвалото като съищец в процеса дружество. Посоченото в частната жалба определение № 1139/24.11.2023 г. по ч. т. д. № 8/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е отречена легитимацията на кредитор в производството по несъстоятелност, провел успешно при условията на чл. 649, ал. 2 ТЗ иск за попълване на масата на несъстоятелността на дружество в производство по несъстоятелност, да иска в своя полза издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното в исковото производство осъдително решение, е неотносимо и от него не следва извод за недопустимост на обжалваното разпореждане. Предвид произнасянето по подадените частни жалби искането за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане на основание чл. 277 ГПК следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,