Определение № 9097 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9876/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. Х. против определение № 2974/25.06.2025 г., постановено по адм.д.794/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определени е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 2974/25.06.2025 г., постановено по адм.д.794/2025 г. по описа на АС – Благоевград е оставена без разглеждане жалбата на С. Х. против Заповед № ЗЛС – 123 от 14.04.2025 г., издадена от Командира на сухопътни войски, относно дължимите обезщетения на подполковник С. С. Х. на основание чл. 158а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) във връзка с решение № 10/23.01.2025 г. на Върховен административен съд на Република България, с която на подполковник С. С. Х., отчислен от списъчния състав на военно формирование 22450 – София със Заповед на Командира на сухопътните войски № ЗЛС-232 от 12.08.2024 г., считано от 15.08.2024 г., на основание чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ във връзка с влязло в сила решение на ВАС № 10/23.01.2025 г. и справка относно дължимите и неполучени основни месечни възнаграждения при освобождаване от военна служба с рег. № ЗСВ-2227/10.05.2025 г. са определени обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 199 от ЗОВСРБ и Наредба № Н-12/2010 г. за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в общ размер на 14 607,96 лева и обезщетение по чл. 158а от ЗОВСРБ за периода от 04.10.2021 г. до 14.08.2024 г. в общ размер на 91 488,02 лева. и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че оспорената заповед няма характер на административен акт, а се уреждат имуществени последици от друг акт с административен характер. Така постановеното определение е правилно. Оспорената пред първата инстанция заповед няма характер на властническо волеизявление, което непосредствено да поражда задължения за жалбоподателя или да засяга неговите права, свободи или законни интереси и да подлежи на обжалване по реда на АПК като индивидуален административен акт. Заповедта съдържа указания относно имуществените последици от влязло в сила съдебно решение и в конкретния случай определя конкретно задължение с фактическо основание (суми по пера, периоди, падеж и др. индивидуализиращи белези), което се нарежда да бъде изпълнено от началник сектор „Финансов“ на Командването на Сухопътни войски в полза на С. Х.. Възможността от това волеизявление да породи за в бъдеще имуществен спор относно размера на определените на различни основания обезщетения не поражда право на жалба срещу заповедта, която няма характер на индивидуален административен акт. Допълнително следва да бъде посочено, че по аргумент от т. 6 от Тълкувателно постановление на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд ако възникне реален спор относно тези имуществени последици след прекратяване на служебно правоотношение то той би подлежал на разглеждане по общия исков ред от гражданските съдилища при надлежно сезиране с предявен иск, какъвто в случая липсва, за да възникне задължение за изпращането му по подсъдност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, намира, че обжалваното определения следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При този изход на спора и при липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение