Определение № 643 от 16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 550/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “С” О., гр. Р. срещу определение № 220/2010г. по т.д. № 219/2010г., с което Варненският апелативен съд е отказал да върне внесена от частния жалбоподател държавна такса в размер на 1003.92 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като държавната такса подлежи на връщане, след като въззивно производство не проведено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че държавната такса, чието връщане се иска, не е постъпила по сметката на Варненския апелативен съд. Определението е правилно. Апелативният съд е възприел изцяло доводите на частния жалбоподател, като единственото основание молбата да не бъде уважена е факта, че претендираната за връщане сума не е постъпила по сметките на съда. В този смисъл, сезираният съд не би могъл да разпореди връщане на внесената сума. Обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд