Определение № 13668 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11341/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия16.12.2024 г.докладчик Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 10717 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 8933/24 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Областно пътно управление (ОПУ) - София, подадена чрез пълномощник, против определение № 10717 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 8933/24 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане подадена от директора частна жалба срещу определение № 8224 от 11.06.2024 г. по адм.д. № 2636/2024 г. на Административен съд София-град и е прекратил производството по делото. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът формално и едностранчиво е приел редовност на връчването на съобщението за обжалваното определение и въз основа на това е обосновал извод за недопустимост на частната жалба като подадена извън преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Иска отмяна на определението ведно със законните последици от това. Ответникът "ДМД Консултинг" ООД със седалище в гр. София, чрез пълномощник, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по частна жалба на директора на Областно пътно управление - София против определение №8224 от 11.06.2024 г. по адм. д. № 2636/2024 г. на Административен съд София-град, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Тричленният съдебен състав, след направена служебна проверка за допустимостта на частната жалба, е приел, че е процесуално недопустима. Установил е, че обжалваното определение № 8224 от 11.06.2024 г. е съобщено на директора на ОПУ - София на 18.06.2024 г. с отбелязване, че съобщението е връчено на А. Й. - младши експерт. Срокът по чл. 248, ал. 3 ГПК е изтекъл на 02.07.2024 г. - вторник, присъствен ден. Частната жалба е подадена на 03.07.2024 г. АССГ, с разпореждане от 31.07.2024 г. е задължил частния жалбоподател в 7-мо дневен срок от съобщаването да представи доказателства, че при подаване на частната жалба е спазен срокът по чл. 248,ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с указание за последиците при неизпълнение на това задължение. Частният жалбоподател не е представил такива доказателства както в молбата си от 05.08.2024 г., така и до изтичането на срока за изпълнение на разпореждането на съда. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, изр. последно във вр. с чл. 215, т. 3 и с чл. 231 АПК тричленният съдебен състав е прекратил производството по делото. Съдебният състав е разгледал и възражението на директора на ОПУ - София за нередовност на връченото съобщение за постановеното обжалвано определение от 11.06.2024 г. по делото на АССГ. Приел е, че по делото е посочен адрес за кореспонденция с жалбоподателя в гр. София, [улица], [номер], като това несъмнено е адресът на Областно пътно управление - София. Именно на този адрес е връчено обжалваното определение и е получено от А. Й. - младши експерт. По делото няма изрично изявление на юрисконсулт Г. Николов, чрез който е подадена молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съобщенията да му се връчват лично на него като съдебен адресат, предвид чл. 39 ГПК, поради което съдебният състав е обосновал извод, че получаването на съобщението от друго, работещо в ОПУ - София лице, е редовно. Определението е правилно. Обжалваното пред тричленния състав на ВАС определение № 8224 от 11.06.2024 г. по адм.д. № 2636/2024 г. на Административен съд София-град е изпратено на посочения по делото на първоинстанционния съд адрес - гр. София, [улица], [номер]. Този адрес е адресът за призоваване и кореспонденция пред АССГ; този адрес е посочен от юрк. Г. Николов като адрес за кореспонденция и в молбата по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК; този адрес е посочен и в частната жалба на директора на ОПУ - София, подадена чрез юрк. Г. Николов. Също така никъде в книжата по делото страната не е посочила съдебен адресат за връчване на призовки и съобщения. Юрисконсулт Г. Николов е подал молбата пред АССГ по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в качеството си на пълномощник на директора на ОПУ - София. Съобщението за постановеното от АССГ определение, което е обжалвано пред тричленния състав на ВАС, е изпратено до директора на ОПУ-София на адреса на управлението и връчено на А. Й. - младши експерт, на 18.06.2024 г. Безспорно е, че съгласно чл. 45, изр. първо ГПК съобщенията се връчват лично на адресата. Но съобразно фикцията на чл. 45, изр. 2 ГПК лично е и връчването на представител. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК всяка страна може да посочи в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат. Съдебният адресат не е пълномощник на страната, а негов представител - лице, което вместо страната приема съобщенията. Съдебният адресат е само получател на съобщението, което е предназначено за неговия адресат, но с оглед фикцията на чл. 45 ГПК това връчване е лично. Законодателят е предоставил възможността за посочване на съдебен адресат единствено и само на преценката на страната. Трябва страната да е посочила съдебен адресат, за да възникне за съда задължение да връчи съобщението именно на този съдебен адресат. Директорът на ОПУ - София не е посочил съдебен адресат по делото, поради това съобщението за постановяването на обжалваното пред тричленния състав на ВАС определение правилно е изпратено на адреса по седалището и управлението на юридическото лице с оглед на изискванията на чл. 50, ал. 1 ГПК и е връчено на служител - младши експерт А.Й., предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК. При положение, че определение № 8224 от 11.06.2024 г. по адм.д. № 2636/2024 г. на Административен съд София-град е съобщено на страната на 18.06.2024 г., 14-дневният срок за обжалване по чл. 248, ал. 3, пр. второ ГПК, вр. с чл. 144 АПК е изтекъл на 02.07.2024 г. - вторник, присъствен ден. Частната жалба е подадена на 03.07.2024 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване. Въпреки дадените от съда задължителни указания, частният жалбоподател не е представил доказателства за подаване на жалбата в срок. Предвид изложеното, като е оставил без разглеждане подадена от директора на ОПУ - София частна жалба срещу определение № 8224 от 11.06.2024 г. по адм.д. № 2636/2024 г. на Административен съд София-град и е прекратил производството по делото, тричленният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
14- чл. 248, ал. 3 ГПК
- чл. 144 АПК
- чл. 231 АПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 39, ал. 1 ГПК
- чл. 39 ГПК
- чл. 45 ГПК
- чл. 50, ал. 1 ГПК
- чл. 50, ал. 3 ГПК
- чл. 213, ал. 6, т. 2
- чл. 215, т. 3
- чл. 229
- чл. 248, ал. 3
- чл. 45