Определение № 408 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против Разпореждане № 13929/ 06.08.2024г., постановено по административно дело № 3918/2024г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е в противоречие с основополагащи принципи на свръхповелителни норми. Жалбоподателят иска определението да бъде обезсилено, евентуално да се отмени като недопустимо и неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Частната жалба разгледана по същество е неоснователна. С Разпореждане № 13929/ 06.08.2024г., постановено по административно дело № 3918/ 2024г. по описа на Административен съд – София- град е оставено без уважение искането на Н. В. В. да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. и да му бъде предоставена правна помощ. Административният съд е приел за установено, че жалбоподателят разполага с имущество, респективно има възможност да заплати дължимата държавна такса и ангажира адвокатска помощ срещу заплащане. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното разпореждане е постановено от законен състав на родово и местно компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране. Обосновано и законосъобразно АССГ е приел за установено, че не са налице предпоставките за освобождаване на Н. В. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него частна жалба, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ. По делото се установява по несъмнен начин притежаването на имущество, от което следва, че Н. В. не е в невъзможност да осигури собствени средства за осъществяване на търсената от него съдебна защита чрез заплащане на държавна такса и възнаграждение за правна помощ и съдействие. След като касационният жалбоподател е осъществил самостоятелно процесуалната си защита по делото в предвидения от закона обем - подаване на частна жалба, предоставянето на правна помощ би се отразило само в процесуално представителство в открито съдебно заседание, каквото в случая не се предвижда. То не е оправдано, предвид ползата, която тя би донесла на лицето, с оглед същината на правния спор. По изложените съображения обжалваното определение като правилно, и постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. С оглед липсата на претенции за присъждане на разноски от ответната страна, такива не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение