Определение № 322 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3845/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Т. Х. Д., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 52/11.02.2015 г. по гр.д. № 494/2014 г. по описа на Окръжен съд Смолян, с което е отменено решение № 503/24.10.2014 г. по гр.д. № 1327/2013 г. на Районен съд Смолян и е постановено друго за признаване за установено на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че наследодателят на ищеца С. С. Б. – С. О. Б. към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственик на недвижим имот – ливада с площ 2 дка в м. „Бужово”, землище на [населено място], общ. Баните. Молителят поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и не е могло да бъде известно при решаването му- писмо изх. № РД-02-612/14.05.2015 г. на Областна дирекция „Земеделие” – С.. С това писмо молителят е бил уведомен, че скицата, неразделна част от решението на окръжния съд, представлява ръчно изготвена схема и не може да послужи за изготвяне на скица-проект за разделяне на имот пл. № 006162 в землището на [населено място], част от който е спорният по делото недвижим имот. Ответната страна по молбата – С. С. Б. депозира отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Трето отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на молбата приема следното: Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице – страна по делото, в рамките тримесечния преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, поради което следа да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение