Определение № 4936 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3752/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, правоприемник на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество - КПКОНПИ/ срещу определение на Великотърновски апелативен съд № 301 от 30.05.2025 г. по гр.д.№ 209/ 2025 г. с което е потвърдено определение на Габровски окръжен съд от 05.03.2025 г. по гр.д.№ 157/ 2022 г. и по този начин е оставено без уважение искането на КОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на решение № 11/ 11.01.2024 г. по гр.д. № 157/ 2022 г. Габровски окръжен съд в частта за разноските. Жалбоподателят поставя правните въпроси 1. „Необходимо ли е да бъдат събрани по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА?“; 2. „Коя от страните по делото /ищецът или ответникът/ носи доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материалната затрудненост на ответника, която е основание за искането на процесуалния представител на ответника да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА?“; 3. „Има ли съдът право на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА при направено искане по чл. 38, ал. 2 ЗА или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“; и 4. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо?“. Въззивният съд е приел, че за уважаване на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА, е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ се оказва безплатно, като извън правомощията на съда е да проверява материалното и финансовото състояние на доверителя и да преценява дали той е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение. Затова третият поставен от касатора въпрос обуславя обжалвания акт. Същият въпрос /„Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“/ се разрешава противоречиво от състави на Върховния касационен съд, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 3/ 2025 г., ОСТГК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай висящите производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд